Фотоклуб „Младост“ документира живота на Френската гимназия във Варна и отглежда именити възпитаници вече 50 години

Фотоклуб „Младост“ във Варна, известен и като „Лабото“, вече 50 години обучава на вкус към изкуството, съхранява спомените за своите именити възпитаници и документира живота във Френската гимназия (IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“), където се намира. Ръководител на клуба е Красимир Божинов, който е син на Димитър Божинов, фоторепортер в Българската телеграфна агенция (БТА) във Варна от 1968 до 1989 г. 
ИСТОРИЯТА
В интервю за БТА Красимир Божинов припомни, че фотоклубът на Френската гимназия е част от системата кръжоци ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта), съществувала през годините на социализма във всяко училище. Той е функционирал и преди настоящият ръководител да стане възпитаник на училището. Когато Красимир е в десети клас, знаейки, че баща му е фоторепортер, учителката по химия му възлага да направи открит урок на тема фотография, тъй като процесът присъства в учебната програма. Презентацията му се харесва и той я изнася пред всички класове. 
Съучениците ми останаха с впечатление, че аз разбирам от фотография и настояха да снимаме по-сериозно. Химичката ни заведе във фотолабораторията на училището. Това беше една малка стаичка под сцената на актовата зала, предвидена за гримьорна. Бяха сложили там фото кръжока, защото беше тъмно, спомня си Божинов. 
Междувременно баща му го научава да снима в своята работна лаборатория в мазето, и дори да участва в предаването на снимки по „телефото“. Устройството представлява барабан, върху който изображението се сканира от светлинен лъч и през аналогова телефонна връзка предава на разстояние информацията къде е черно, бяло и сиво, за да се извърши от другата страна обратния процес и да се получи снимката. 
В единадесети клас Божинов получава ключа за училищната фотолаборатория и ентусиастите започват да се събират там. Той уточни обаче, че целта на фотоклуб „Младост“ не е била да обучава професионални фотографи, а да развива общата култура на учениците, понеже все пак те са възпитаници на Френската гимназия и е логично да търсят развитие с този език. „Искахме да им дадем основа в живота и всички прилагаха наученото в гимназията или после докато следваха“, обясни той и добави, че все пак има бивши ученици, които продължават да правят много хубави снимки. Един е професионалист, живее във Франция и се занимава с аналогова фотография, друг е бил репортер на вестник „24 часа“ докато следва, но после става инженер. Други станаха доктори, преподаватели, директори на институции и фирми, инженери, финансисти, аптекари, политици, каза Божинов. 
ВЪЗПИТАНИЦИТЕ
Сред известните личности, преминали през фотоклуб „Младост“ във Френската гимназия във Варна, е актрисата и продуцент Десислава Тенекеджиева. Тя е била модел и част от живота на групата. Освен това е участвала в театралните постановки в училището, режисирани основно от майка й Татяна Тенекеджиева. 
Възпитаници са бившият образователен министър проф. Даниел Вълчев, политикът Юнал Лютфи, журналистът и преводач Георги Ангелов, режисьорите Виолин Минков, Бойко Богданов, Георги Михалков (брат на актрисата от Варненския драматичен театър Веселина Михалкова), журналистът Ламбрин Сотиров, създател на читалище „Стара Варна“. 
Гост на клуба е бил фотографът Франк де Мартини, който е донесъл във Варна първото френско фотографско списание във време, когато в България трудно влизат чужди издания. В „Лабото“ е ходил редовно и Георги Генчев от БТА, въпреки че не е бил ученик на Френската гимназия. Интересна фигура от клуба е поетесата и художничка Парис, написала песни, които още се пеят при завършването на Френската гимназия. Бяхме повече момчета. Събирахме се по мъжки дори в събота и неделя и правехме снимки. Така сме прекарали много време и създадохме доста приятелства. След 1989 г. почнаха да идват повече момичета, а сега клубът е изцяло женски, сподели ръководителят. 
На стената във фотоклуба до днес се пазят снимки на важните хора и моменти. Сред тях са „Първите“ от кръжока, които са били около дузина човека. Сред тях е поетът Станислав Градев, който по думите на Божинов още като ученик е знаел над двадесет езика. От негово стихотворение е изваден цитат на стената, показващ колко е важно да се съхранява информация за даден фотос: „…и с още няколко случайни хора, погребан в обща неизвестна снимка“. 
На стената е и последната страница от брой на вестник „Полет“, посветена на 35-годишнината на Френската гимназия, където са запечатани като ученици Бойко Богданов и Виолин Минков, Георги Ангелов, Ламбрин Сотиров, поетът Валери Станков, режисьорът Галин Стоев и Кирил Станков от неговия клас по време на представление. 
ДЕЙНОСТТА 
Опитвахме се да съхраним всичко, което се случва в гимназията, където има няколко много важни събития, обясни Красимир Божинов. Винаги документирахме първия учебен ден и коледния концерт, в който всеки искаше да се изяви. Следваше Денят на самодееца на 1 март, когато се организираше фестивал на хорото. Патронният празник е на 19 март и в навечерието му по традиция имаше „Вечер на подгответата“, в която най-малките показваха колко добре са научили френски език. Документирахме също празника 24 май, завършването и изпращането на абитуриентите, театралните фестивали, каквито вече не се организират, тъй като след промените през 1989 г. учителките спряха да правят представления. На тези събития идваха и много бивши възпитаници, спомня си Божинов. 
Във фотоклуб „Младост“ се е поддържал дневник. В него всеки ученик е записвал какво възнамерява да прави или е направил в този ден, но е отправял и различни послания и шеги към другите. „Това беше нашият Инстаграм“, определи го преподавателят. Освен снимките от събития, възпитаниците са правели и големи табла с колажи от фотоси и текстове, които са били излагани периодично в училището. Те все още се пазят, наред с другите реликви на „Лабото“. 
ПРЕХОДЪТ КЪМ ЦИФРОВАТА ФОТОГРАФИЯ
По думите на Божинов преходът е станал много трудно и е минал през три периода. Първо е била черно-бялата фотография. Понеже процесът е бавен, ние се събирахме дори в събота и неделя да работим по снимките. После дойде цветната фотография, но тя се правеше на машини и в клуба имаше само познавателен процес за диапозитиви и негативи. Химикалите бяха скъпи и се набавяха трудно, а и в началото на 1990-те години вече имаше машини и нямаше смисъл да ги бъркаме на място. Снимахме повече цветно, защото черно-бялото изискваше време, а и започнаха да затварят училищната сграда в събота и неделя. В края на 1990-те цифровото стана достъпно с по-малък апарат - т.нар. „сапунерка“, който правеше все пак достатъчно качествени снимки. През 2004 г. аз си купих първия си цифров фотоапарат, който струваше 1200 лева при средна заплата около 200 лева, разказа Божинов. 
Той обясни, че днес вече не преподава аналоговия процес, защото е много скъп, а само дигиталния. Разбира се, снимат с апарати, не с телефони, въпреки че според него в наши дни всеки си мисли, че като си направи селфи с телефон, е велик фотограф. Най-важното за учителя е младежите да разберат философията на фотографията - защо снимаме, как гледаме на цвета и композицията. „На снимката ти пренасяш твоята обща култура. Останалото е технология. Да, тя се учи, но другото е важното“, смята той. 
От „Лабото“ продължават да документират важните събития от живота на гимназията, но по думите на ръководителя други теми не предизвикват интерес за учениците. Малцина забелязват дори изложбите във фоайето. Все пак според него фотографията има бъдеще, защото е валидатор и в нея можеш да видиш черти, които трудно ще забележиш в едно видео. Не случайно и до ден днешен великите личности си правят обща снимка, като се съберат. 
Догодина фотоклуб „Младост“ в IV Езикова гимназия във Варна ще отбележи своята 50-годишнина.