Френският мюзикъл „Дон Жуан“ гостува в София

Френският мюзикъл „Дон Жуан“ гостува в зала 1 на НДК с пет представления от 28 до 31 януари 2026 г., съобщават организаторите от Spectacolis.
Музиката и либретото са написани през 2003 г. от френския композитор Феликс Грей. Това е сравнително свободна адаптация на класическата история. Началото ѝ съвпада с това на Молиер, но самият текст се различава от оригинала. Самият автор споделя, че не си поставя за цел да пренесе действието в модерен контекст, затова го разполага извън рамките на времето, разказват организаторите.
По думите им в „Дон Жуан“ има множество сценични битки и специални ефекти, които подчертават фантастичното измерение на случващото се, а хореографията, базирана на испански танци, най-вече фламенко, е безспорен акцент.
Мюзикълът е поставян с успех във Франция и Южна Корея. В Канада – Монреал, Квебек, Шербрук и Отава, са изиграни общо 200 представления пред 350 000 зрители, а продадените албуми надхвърлят 300 000. След премиерата, композициите Du plaisir и Les Femmes оглавяват канадските класации в продължение на няколко седмици, а Жил Махо е удостоен с награда за най-добър режисьор. Мюзикълът е продуциран от независимите музикални продуценти Шарл и Никола Талар.
„Винаги съм бил очарован от характера на Дон Жуан. Той е съблазнител, бандит, който не се страхува от нищо и никого. Идеята да го превърна в музикален герой беше в ума ми от години, но вдъхновението не идваше веднага. Това е много свободна адаптация. Сюжетът започва по същия начин като при класическия, но текстът се различава. За да създам спектакъла, използвах „Дон Жуан“ на Моцарт и „Каменният гост“ на Тирсо де Молина – испанския драматург от XVII век, който всъщност е създателят на образа на Дон Жуан“, разказва Феликс Грей.
„В нашата история показваме ново лице на Дон Жуан – може би, по-чувствителен, отколкото го представят други автори. Макар и покорител на женски сърца, той също е уязвим. Не исках да пренасям сюжета в контекста на съвремието. Тогава щях да се откажа от костюмите и дуелите с шпаги, които не съответстват на днешния манталитет. Затова реших да поставя действието извън времето“, допълва композиторът.
МАЛКО ИСТОРИЯ
През 1616 г. испанският драматург Тирсо де Молина създава образа на Дон Жуан в пиесата „Севилският прелъстител и каменният гост“, където той се нарича Дон Хуан Тенорио. Впоследствие, много писатели и композитори, включително Молиер и Моцарт, се вдъхновяват от тази пиеса и допринасят за развитието на мита за коварния съблазнител. Феликс Грей, от своя страна, си представя Дон Жуан по съвсем различен начин.
Още като тийнейджър Феликс Грей започва да пише песни, свирейки на китара. Страстта му към музиката през 1988 г. го извежда на върха на класацията Топ 50, а песента му La Gitane постига успех. Въпреки това, докато я популяризира, Феликс Грей пуска сингъла Te revoir à Madrid. През 1991 г. създава лична песен – A toutes les filles, която записва в дует с приятеля си Дидие Барбеливиен. Само няколко дни след записването ѝ, песента се изкачва на върха на музикалните класации. В този период той издава и други успешни сингъли – Time to Time и Vado Via, благодарение на които албумът му се продава в милионен тираж. През 1996 г. получава „Златен диск“ за сборния албум Félix Gray. Година по-късно Феликс пише нов албум, а сингълът Should I Lеаve става хит във Франция.  По-късно, със своя приятел Патрик Брюел, работи по албума Juste avant, който включва и една от най-известните му песни – Au café des délices.

/ДД