Галапагоските острови днес са застрашени, установи експедиция по стъпките на Чарлз Дарвин от 1835 г.

Учени пресъздадоха историческата експедиция на Чарлз Дарвин на Галапагоските острови през 1835 г., но откриха коренно различна и тревожна природна картина там, съобщава АФП. 
Подобно на великия естествоизпитател през 1831 г., група научни работници и еколози отплаваха от английското пристанище Плимут миналата година и се отправиха към островите Галапагос край бреговете на Еквадор. Дарвин отплава с кораба "Бигъл" през 1831 г. на петгодишно пътуване, преминавайки край Южна Америка и стигайки до Австралия и Нова Зеландия.
Но това, което учените установиха, когато пристигнаха миналия месец на Галапагоските острови, се различава значително от видяното от Чарлз Дарвин при посещението на архипелага през 1835 г. по време на пътуването му, довело до разработването на известната му теория за еволюцията на видовете и естествения подбор.
Понастоящем тези острови са под закрила, част е от еквадорския национален морски резерват и обект на световното наследство. Въпреки това регионът е застрашен както никога досега от замърсяване, незаконен риболов и климатични промени.
Праправнучката на британския естествоизпитател - ботаникът Сара Дарвин, е там, за да наблюдава тези предизвикателства и да прави сравнения с настолен екземпляр от книгата на прочутия си роднина „За произхода на видовете“.
„Мисля, че основната разлика е, че сега има хора, които работят за опазването на архипелага Галапагос“, каза пред АФП шестдесетгодишната наследничка на Дарвин на борда на построената преди повече от 100 години тримачтова шхуна „Остерхелде“, която от август е на научна и информационна експедиция на Галапагоските острови.
По време на колониалния период това място, разположено в един от регионите с най-голямо биоразнообразие в света, е спирка на пирати, които са ловили и изяждали местните гигантски костенурки. По време на Втората световна война на архипелага е разположена американска военна база.
„Мисля, че ако Дарвин можеше да се върне днес и да види усилията, които всички полагат, както на местно, така и на световно ниво, за да опазят тези необикновени острови и това биоразнообразие, мисля, че щеше да бъде наистина, наистина развълнуван и впечатлен“, казва потомката на естествоизпитателя.
Сара Дарвин посещава Галапагоските острови за първи път през 1995 г., където илюстрира ръководство за ендемичните растения. След това тя насочва вниманието си към изучаването на местните домати.
Тя също така наставлява млади хора в рамките на проект за създаване на група от 200 „наследници“ на Дарвин, които да алармират за екологичните и климатичните заплахи, пред които е изправена планетата.
По време на пътуването си от Плимут до Тихия океан корабът „Остерхелде“ спря на няколко пристанища и на всяко от тях посрещаше нови групи млади учени и активисти.
Една от тях, Лая Потунури, от индийски произход, се присъединява към мисията от Сингапур. Галапагоските острови „са много важни от научна гледна точка“, казва тя пред АФП. Тя е дошла, за да подобри напоителните системи в районите на архипелага, където се отглежда кафе.
„Възнамерявам да направя това, като използвам рециклирана пластмаса, която също е голям проблем тук“, обяснява тя, като посочва, че пластмасовите отпадъци често се оказват консумирани от дивите животни.
На Галапагоските острови членовете на експедицията работят с изследователи от частния университет „Сан Франциско де Кито“ (USFQ), фондация „Чарлз Дарвин“ и неправителствената организация „Консервейшън интернешънъл“ за борба с инвазивните видове и защита на ендемичните видове.
Миналата година проучване на фондация „Чарлз Дарвин“ разкри, че гигантските костенурки в региона поглъщат вредни вещества от човешкото замърсяване.
Пробите показаха, че почти 90% от консумираните отпадъци са от пластмаса, 8% - от платове, а останалите - от метал, хартия, картон, строителни материали и стъкло.
„Остерхелде“ отплава отново от островите в неделя, за да продължи околосветското си пътешествие, като са планирани спирки в Таити, Нова Зеландия, Австралия и Южна Африка.