Генералният директор на БТА Кирил Вълчев представи отчета си пред Комисията по култура и медии в Народното събрание

С 12 гласа „За“, 0 „против“ и 0 „въздържали се“ Комисията по култура и медии в Народното събрание прие отчета на генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев днес. 
Вълчев отбеляза, че си е поставил пет стратегически цели за петгодишния си мандат - свобода, истина, знание, общност и памет. Той посочи, че по темата „Свобода“ 2024 е третата година, в която е освободен достъпът до БТА. Миналата година са предприети допълнителни мерки за гарантиране сигурността на сървърите и домейните. Вълчев обясни, че благодарение на отпуснати от парламента 2 милиона лева, вече има по двама кореспонденти, с изключение на три региона, където все още няма втори човек. 
Генералният директор на БТА припомни, че през 2020 година в БТА са работили 226 души. „Това не позволяваше регионално покритие, в страната имаше по един кореспондент. Не позволяваше и нормална работа за 24-часово покритие на новините“, обясни Кирил Вълчев.
Той каза, че сега дирекция „Вътрешна информация“ работи от 7:00 до 24:00 ч. Амбицията е да се работи денонощно, но за да се случи това, трябват опитни редактори, които не се създават за ден-два, каза Вълчев. Допълни, че през нощта новините се крепят на един човек. Вълчев посочи, че нормалният щат на агенцията е 400 души, в момента са 349 човека, без заетите по Плана за възстановяване и устойчивост.
СЛУЖИТЕЛИ И ЗАПЛАТИ
Генералният директор на БТА посочи, че към 1 януари 2021 година средната заплата е била 1130 лв без ДМС и клас прослужено време. В момента средната е 1890 лв, със 70% ръст от 2021 до 2024 г. Средните заплати на кореспондентите са 1700 лева, на репортерите - 2040 лв. Всички вземат над 2000 лв с ДМС и клас, което е над средното за страната, но за София е малко, каза Кирил Вълчев. Той отбеляза, че е въведено точково увеличение на заплатите. Работещите в БТА получават по сто лева за всеки чужд език, с който работят, като сме сложили таван до два езика по финансови причини, каза той.
Друга възможност са проектите, по които БТА работи. Те са осем проекта на Европейската комисия, по които служителите получават между 100 и 500 лв. 
За тази година на агенцията - ако се осъществят проектите, ще са ни необходими 1 милион и 300 хиляди лева, срещу които ще получим над 8 милиона лева. Това е форма на възнаграждение, което ще получат хората по даден проект, обясни той. 
Кирил Вълчев отбеляза, че 42% от бюджета са разходи за персонала – заплати, ваучери, ДМС. Около 4% се предвиждат за хотели, отразявания на различни събития. Ако там се правят съкращения, това би обезмислило това, което прави БТА, смята генералният директор на агенцията.
По думите му проблемът е, че да виждаш обществени сфери, в които се правят увеличения с бюджетни средства – 50%, когато търсиш кореспондент и му казваш, че той ще получи средната заплата. Ако стане учител, той ще получи 2900 лв., заплатите са по-високи и във връзките с обществеността, обясни Вълчев. 
„Аз ви описах една картина, от която личи, че българската държава има грижа за БТА, за хората в нея. Има ръст, но когато бъде поставен в сравнение с другите сфери, се получава изкривяване“, каза Кирил Вълчев. Той посочи, че в резултат на това, че агенцията вече има по двама кореспонденти в регионите от  страната – „хора, които бяха трудно намирани и назначавани в продължение на година“, ръстът е от 16 хиляди на над 25 хиляди публикации с регионални новини.
ИНВЕСТИЦИИ
Отразяваме всичките заседания на общинските съвети, при това – доста задълбочено, каза още Кирил Вълчев. 
 Направихме големи инвестиции по различни проекти – асансьора, който влезе миналата година в експлоатация. В момента има външен асансьор, изграден изцяло със собствени средства, изградихме и рампи. Следваме принципи, че БТА не приема финансирания извън държавния бюджет и организации, на които България е член, каза още той.
Генералният директор посочи, че БТА поддържа стари рубрики, създава нови. „Този път използвахме бюджета за европейските избори, за да изпратим кореспонденти във всяка европейска държава“, каза Кирил Вълчев. Той отбеляза, че се сключват партньорски договори с широк кръг организации, с които те се задължават да предоставят информаця, снимки и видео с уредени авторски права. 
Към момента са над сто такива. До края на годината съм си поставил цел всяка седмица да има информация от всеки един от българските университети, отбеляза генералният директор на БТА.
Той посочи, че към момента националната информационна агенция отразява църковния живот във всяка област. Ние всяка неделя отразяваме послания, които отразяват добродетелите, които да ни водят в този живот, каза Вълчев.
ПРЕСКЛУБОВЕ
Кирил Вълчев отбеляза, че БТА вече има пресклубове в цялата страна. Освен в областните градове, имаме пресклубове в Казанлък, Свищов, Троян, Самоков, Петрич и преди седмица открихме в Гоце Делчев и моето разбиране е, че тази тенденция трябва да продължи, посочи той. Вълчев каза, че като балканска агенция, през миналата година БТА е открила пресклуб в Белград. Имаме в Скопие, Букурещ и Анкара, тази година се надяваме да открием в Атина и така ще възстановим кореспондентската мрежа поне в съседните държави, каза още той. 
Продължаваме да сме седалище на балканските агенции. Балканските агенции за безвъзмездна обмяна на информация и снимки. Следваме трайна политика да имаме специални пратеници на събития по света, каза още Кирил Вълчев.
Ако сравните броя на информациите, те не нарастват драстично. Но в съдържателен план, те много се промениха. През 2020 – 2021 г информациите вървяха даже без снимки. Сега всяка информация е с галерия от снимки. Моята амбиция е към всяка новина да има и видео. Въведохме инфографики. БТА присъства вече в седем платформи, отбеляза генералният директор на БТА.
ИНИЦИАТИВИ
Ние говорим с имената на компаниите, когато става дума за информация, отбеляза генералният директор на БТА и каза, че на 1 юни ще се проведе инициативата „БГ туризъм“ в Поморие - среща между медиите, туристическия бизнес, държавата, общините, учени в тази сфера, на която да се обсъжда кои са посланията, които отправяме всяка година. Миналата година правихме две такива срещи – в Албена и село Баня, Разложко, обясни той.
Кирил Вълчев отбеляза, че на 24 май започва и 20-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Миналата година бе в Одеса. Това е форма и на подкрепа, освен на осигуряване на информация за българите, които са в затруднено положение. Освен това доста събития организирахме в пресклубовете ни в Тараклия, Одеса, каза той.
Освен това БТА поема инициативата за поставяне на паметни плочи на забележителни българи, свързани със словото и журналистиката, посочи Вълчев. По думите му такива вече са поставени на Алеко Константинов в Одеса и на Атанас Далчев в Солун. Тази година взехме разрешение да преместим на видимо място паметна плоча на Любен Каравелов в Белград, и мислим да продължим, обясни той.
Кирил Вълчев посочи, че миналата година БТА, БНТ и БНР са започнали инициативата „14 века България в Европа“. Той отбеляза, че през 2032 година ще се отбележат 1400 години България, като България не е от 20 години в ЕС. Според него е добре да се говори за българския принос към Европа, а не само за приноса на европейските пари за България. По тази инициатива направихме календар, каза той.
Издадени е и третата част от книгите, посветени на 125-годишнината на БТА, която показва по една новина от България и света за всяка година. Преместени са и архивите на агенцията. Тези архиви от миналата година са в климатизирани помещения. Около 35% от снимките и много от бюлетините са цифровизирани. Когато правихме плана, ние дори не знаехме точно какво имаме. Обновихме новинарската стая. Сега вече имаме истински нюзрум по европейски образец. Направихме читалня, информационен център. Ремонтирахме и двете бомбоубежища, разказа още Кирил Вълчев.
Той посочи, че е започнало и обновяването на пространството пред БТА. Очакваме през юни да бъде одобрен проект за 6 милиона лева, каза Кирил Вълчев. Добави, че след направеното осветление, идеята е сега да се направи малък парк. Първо да видиш континентите така от високо, а после да се разходиш и да прочетеш нещо за тях, обясни той.
Със съдействието на Националната художествена академия (НХА) БТА създаде шрифт ЛИК, отбеляза Кирил Вълчев. Обичайно се използват изработвани за други азбуки шрифтове и така е някак нелепо за страната, създала кирилицата. С огромната подкрепа на НХА създадохме шрифт на тази българска кирилица „ЛИК“.
България си струва да влага в това нашите хора, народът ни, да може да вижда какво става по света, какво става в собствената ни страна, без много опасни пътувания, каза още Кирил Вълчев.