Авторите на изследване, публикувано в сп. Nature Reviews Biodiversity, смятат че в условията на бързи климатични промени и унищожаване на местообитанията много видове губят именно тази генетична вариативност, която е необходима за приспособяване. Дори ако числеността на популациите успее да се възстанови, генетичните загуби остават и могат да обрекат даден вид на изчезване в бъдеще.
Ярък пример за това е гълъбът на Майер от остров Мавриций. Благодарение на дългогодишните усилия за развъждане в плен, популацията му е нараснала от 10 екземпляра до над 600.
Въпреки успеха обаче, анализът на генома показва, че видът все още страда от "геномна ерозия" - дефицит на полезни гени и натрупване на вредни мутации. Без намеса той може да изчезне през следващите 50-100 години. Генното инженерство е в състояние да възстанови загубената вариативност, взимайки за образец стари ДНК проби от музейни колекции.
Технологията, която вече е доказала своята ефективност при създаването на устойчиви на суша или вредители култури, може да бъде адаптирана за дивата природа.
Учените предлагат три основни подхода: възстановяване на загубеното генетично разнообразие, въвеждане на полезни гени от близкородствени видове (например за устойчивост на горещини или болести) и замяна на вредните мутации със "здрави" версии.
Въпреки това изследователите отбелязват, че всякакви интервенции трябва да се извършват с повишено внимание. Генното инженерство не е заместител на традиционното опазване на природата, а е възможно допълнение към него. Според специалистите са необходими поетапни тестове, дългосрочен мониторинг и участие на местните общности във вземането на решения.
"Ние не предлагаме магическо решение. Разполагаме обаче с инструменти, които могат да станат част от нов подход - съчетаване на авангардни технологии с доказани методи за опазване на природата", казва един от авторите на изследването, професор Ернан Моралес от Копенхагенския университет в Дания.
В Южна Африка обучени кучета помагат за спасяването на застрашени от изчезване костенурки.