Геномно изследване хвърля светлина върху периода след падането на Западната Римска империя

Ново геномно изследване показва, че след падането на Западната Римска империя през 476 г. не е имало масово и насилствено „варварско нашествие“, а постепенна интеграция между различни групи от населението в Европа, пише Ройтерс.
Според данните от проучването, дело на учени от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц и публикувани в списание „Нейчър“, промените в политическата структура са довели до бързо смесване между римското население и хора от Северна Европа в районите по бившата римска граница, днес част от Южна Германия.
Изследването обхваща геномите на 258 души, живели между V и VII век, погребани в т.нар. редови гробове в днешните германски провинции Бавария и Хесен. Данните показват значителна демографска промяна, съвпадаща с разпадането на римската държавност в края на V век.
Учени установяват, че миграцията от север към юг е започнала още преди краха на империята, като първоначално новодошлите са живели изолирано и са сключвали бракове основно в рамките на собствените си общности. След 476 г. ограниченията върху браковете отслабват, което води до по-интензивно смесване и постепенно изграждане на ново ранносредновековно общество.
Резултатите опровергават традиционната представа за масово нашествие на големи племенни групи и сочат, че придвижването на населението е ставало на малки групи или индивидуално.
Изследването също така показва, че още през този период се утвърждават християнски социални норми, включително моногамни семейства и избягване на близкородствени бракове.
До VII век постепенно се формира и новият генетичен профил на населението, сходен с този на съвременните жители на Централна Европа, допълва още Ройтерс.