Георги Господинов разкри в Бургас три от общо седемте суперсили на литературата

Силата на историите да удължават живота, способността на четенето физически да забавя времето и това, че историите създават смисъл, са три от общо седемте според Георги Господинов суперсили на литературата. Писателят, който бе първият български автор в поредицата от срещи с читатели в рамките на Черноморския литературен фестивала в Бургас, представи част от тях пред публиката, изпълнила двора на Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов". Той уточни, че темата за неизчерпаемия дар на литературата и нейните суперсили ще бъде в основата на лекция, с която ще открие литературния фестивал "Грегор фон Рецори" в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. 
Идеята за нестихващия дар дошла от един кът в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, в който под формата на "нестихващ дар" някой е предоставил много пари, така че всеки ден да се поставят свежи цветя. "Ползвах го като метафора за лекцията за нестихващия дар на литературата и нейните седем суперсили, които са много повече, но просто харесвам числото седем", обясни Господинов. 
Силата да удължава живота писателят описа с историята за Шехерезада, която успявала да добави по още един ден живот с историите, които разказвала. Забавянето на времето чрез четене според него пък рано или късно ще бъде доказано като физически закон. "Когато четеше една книга, времето физически започва да тече по друг начин. Четенето обърква времето и аз вярвам в това", допълни писателят. Третата суперсила на литературата, че историята произвежда смисъл, Господинов обясни с това, че една роза без история е просто роза, както е и с една недопушена кутия с цигари, която без история е нищо повече от това. "Когато вкараме това в история, придаваме смисъл. Издигаме го нагоре."
Почитателите на Георги Господинов в Бургас имаха възможност да го видят заедно с преводачката Анджела Родел, с която заедно през 2023 г. спечелиха литературната награда Международен "Букър" за романа "Времеубежище". Модератор на разговора с фокус върху последния роман на Господинов "Градинарят и смъртта" беше издателят Невена Дишлиева от издателство ICU.
Анджела Родел разкри, че малко след като започва да работи над превода на книгата, описваща събитията и емоциите на писателя около смъртта на неговия баща, покосен от рак на белия дроб, нейният съпруг Виктор е диагностициран със същото заболяване. "Тази книга ми беше голяма утеха, понеже не бях преживявала такова нещо. Имам късмет - моите родители и досега за живи, но от една страна беше ужасяващо, защото знаех какво ще стане. От друга - имах нещо като наръчник от човек, който ми е толкова близък", разказа Родел и допълни, че завинаги ще е благодарна на Господинов за сцената, която описва настъпването на смъртта, защото така успява да разпознае момента и да е подготвена за него, да не се паникьосва, а да бъде с него и да присъства с любовта си.
Като предизвикателство при превода тя определи повтарящата се фраза "Няма страшно", която се превръща в нещо като рефрен. "Има много начини да се каже на английски. Може би по-скоро е no worries, но беше много важно за мен да запазим корена на страха, тъй като Георги много развива темата за детския страх. За двама ни беше важно да запазим този корен, така че го преведохме nothing to fear, което може и да не е супер идиоматично на английски, но според мен все пак има тази връзка с всички други сцени, които говорят за страховете в тази книга", каза Родел. 
Малко преди да настъпи точният астрономически час на залеза и срещата да приключи, Господинов отговори и на въпрос от писателката Виктория Бешлийска, която пожела той да даде свое тълкувание на израза "тази муха душата", който използва в книгата. Авторът обясни, че покрай писането на "Градинарят и смъртта" се е заровил много в книги с обичаи, изпълнявани при смърт. Един от тези, които го впечатляват, е как когато стопанинът на къщата умре, другите от семейството отиват в обора и градината му и съобщават на всичко живо, че стопанинът може и да го няма, но животът продължава и всичко трябва да продължи по обичайния начин. Покрай това Господинов открива, че в някои области наричат душата "мушка" и "мушица". "Това много ми хареса. Толкова е нетрайно. А аз съм голям почитател на мухите, както е известно."
В края Георги Господинов отбеляза, че се надява книгата му, макар и на тежка тема, да е за светлината. Според него тя свършва по такъв начин с един цитат, който той дълги години приписва на Ницше, но в крайна сметка се оказва неизвестно на кого. Той е за това - да се живее съдбовно и леко. "Това исках да остане, накрая особено. Една съдбовна лекота".