Главната роля е по-голямо предизвикателство и отговорност, каза пред БТА актьорът Константин Соколов

Главната роля е по-голямо предизвикателство, стрес и отговорност. Радвам се, че получих такава, но знам, че с нея нося голяма част от отговорността, защото ако нещо не се получи, ще бъда виновен. Това сподели в интервю за БТА актьорът от Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Константин Соколов, който бе отличен за яркия образ на Петър в представлението „Ботушът“ по едноименната пиеса на Лило Петров с награда „Варна“, „Аскеер“ за главна мъжка роля и награда на Друмевите театрални празници за мъжка роля, споделена с колегите му Николай Божков и Недялко Стефанов.
Соколов каза, че в „Ботушът“, режисиран от Стоян Радев Ге.К, всички роли са главни и четиримата актьори (четвъртият е Станислав Кондов) се държат един за друг, за да се справят с тежката тема за изгубените животи във времената на терор след 1944 г. Смята, че участието му в спектакъла е дошло в много подходящ момент, в който е усещал нужда да преживее толкова крайни емоции и да изяви насъбраната в него актьорска енергия. 
Докосването до темата за Народния съд и за него е било стъпване на непознат терен, както призна и колегата му Недялко Стефанов. Въпреки че е завършил гимназия с профил история и философия, Соколов казва, че никой не ги е учил на това, а причината е повод за неудобни въпроси. „Не се говореше за Народния съд. Чувал съм, че го е имало, знам, че комунистическият строй е бил строг и някои го харесват, други не, но беше шок да разбера, че нашата нация е минала през такива тъмни времена“, каза актьорът. Наложило му се да се осведоми допълнително за епохата. Чел много в интернет, гледал документални филми. Научил много за историческите персонажи, вдъхновили автора на пиесата, от режисьора Стоян Радев. Най-важното за режисьора и екипа обаче не е бил политическият контекст, а душевността на героите. Това как ангелът във всеки от тях се превръща в сатрап, припомни Соколов.
Младият артист е категоричен, че е щастлив, че е научил подробности за времето, в което се развива „Ботушът“. Смята, че е задължително те да се знаят от всеки, за да си вадим поуки какво се е случило и то да не се повтаря повече. Соколов обаче изрази мнение, че нищо не се е променило в същината на обществото ни, само във формата, и не сме постигнали демокрация, каквато той се съмнява да съществува изобщо някъде в наше време. 
За получените отличия актьорът сподели, че са чест и го радват, но още не може да усети какво означават, дори не се е похвалил с „Аскеер“-а пред 8-годишния си син.
Константин Соколов е роден в Севлиево през 1988 г., но от 13-годишна възраст живее в Стара Загора. Връзката му с театъра не е детска или ученическа любов, не идва и от семейството. Като ученик иска да стане палеонтолог. Поради липсата на такава специалност у нас решава да кандидатства археология, но не го приемат. За да учи висше образование и да не разочарова родителите си, кандидатства в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където изпитите са в края на лятото. За месец и половина преминава усилена подготовка при актьорите Константин Икономов и Станислав Станев и бива приет от първия път актьорство за драматичен театър в класа на проф. Красимир Спасов. Сподели, че му било дори съвестно, че е заел мястото на някои от младежите, които видял на изпита да „горят“ за своята мечта да бъдат на сцена. 
Голямата му страст към театъра се събужда в края на първи курс, когато получава двойка по актьорско майсторство от Красимир Спасов и остава на поправка. „Тогава сякаш ме удариха и си дадох сметка, че без да разбера преподавателят ми ме е влюбил в театъра и не мога вече да си представя да работя нещо друго“, каза той. Сред дипломните му работи е била и пиесата „Хамлет“ под режисурата на проф. Спасов, който изискал от него да научи молитва на латински. Получава покана да играе във Враца след участие със свои колеги в представление в местния театър. Според него това е било голям шанс, защото реализацията на млад актьор след академията не е подсигурена, няма го онова разпределение, познато от предишни години. По-късно е актьор за кратко и в Хасково отново със свои колеги от класа. 
Във Варна е от 2015 г., когато получава предложение от режисьора Стоян Радев Ге.К. за детското представление „Голямото Коледно приключение 2“, след това участва и в „Криворазбраната цивилизация“ и така свързва професионалния си път с Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Казва обаче, че на всички сцени се е чувствал добре и е създавал семейство с колегите си. Радва се, че във Варна се формира ядро от млади актьори. Сред последните му роли са в спектаклите „Любовникът от ZanziБар“, „Амадеус“, „Вечеря за глупаци“, „Клетка за пеперуди“, които са с по-комични сюжети. За участието си в драмата „Ботушът“ смята, че определящ е бил изборът на режисьора Стоян Радев, който много добре познава своите колеги актьори, върху които има наблюдения дълги години и е наясно кого да разпредели в ролите. Неговият персонаж Петър е единственият положителен образ в пиесата, но Соколов не дели жанрово ролите си и казва, че обича всяка от тях, защото това му е работата. 
Сега Константин Соколов репетира в „Последното изкушение на Христос“ по Никос Казандзакис с режисьор Стайко Мурджев, където влиза в ролите на Юда и на Йоан Кръстител. С премиерата му на 2 септември т.г. ще се открие ремонтираната сцена „Филиал“ на Варненския драматичен театър.