Глобална база данни показва различията във въглеродния отпечатък на градовете, свързан с храненето

Хранителният отпечатък на градовете по света зависи не само от това какво консумират хората, но и от начина, по който храната се произвежда, преработва и доставя, пише сайтът Phys.org, позовавайки се на изследване на учени от Лайденския университет.
Изследователите са създали база данни, обхващаща 12 228 градски центъра в 159 държави, за да проследят емисиите на парникови газове, свързани с храненето.
Проучването, публикувано в сп. Environmental Research Letters, показва, че 200-те града с най-голям хранителен въглероден отпечатък са отговорни за 45,6 процента от свързаните с храненето емисии в изследваните градски райони, въпреки че в тях живеят 39,8 процента от градското население. Общите емисии от храненето в изследваните градове са оценени на еквивалента на 5,15 гигатона въглероден диоксид годишно.
Според учените причините за високите емисии са различни в отделните градове. При едни основна роля играят хранителните навици на населението, докато при други значителен принос имат производството, преработката и транспортирането на храните.
Хранителните модели обясняват около 48 процента от различията в емисиите между градовете, а ефективността на хранителните вериги за доставки е свързана с още 48 процента от различията. Останалите 4 процента се дължат на демографски фактори, сред които възрастовата структура на населението.
На тази основа изследователите разграничават четири основни типа градове. В първата група попадат градове като Париж и Берлин, където хранителните вериги са сравнително ефективни, но се консумират повече продукти с висок климатичен отпечатък, особено месо и млечни продукти. В тези градове промяната на хранителните навици би могла да има най-голям ефект.
В друга група са градове като Джакарта и Дака, където храненето е сравнително ориентирано към растенията, но производството и доставката на храни са свързани с високи емисии. За тях учените препоръчват подобряване на хранителните вериги за доставки. При градове като Лима и Сао Пауло са необходими промени както в хранителните навици, така и в системите за производство и доставка.
Кайро в Египет, от друга страна, е пример за град, в който наличната информация не е достатъчна, за да се установи къде са основните източници на емисии и кои мерки биха били най-ефективни.
Учените подчертават, че няма универсална стратегия за намаляване на въглеродните емисии, свързани с храненето в градовете. Според тях мерките трябва да бъдат съобразени с местните хранителни навици, икономическите условия и ефективността на системите за производство и доставка на храни.
За целта е разработена и онлайн платформата MATILDA-City, която позволява сравняване на градовете и проследяване на хранителния им отпечатък. Според изследователите данните могат да помогнат на местните власти да определят кои храни и части от хранителната верига имат най-голямо въздействие и къде насочените мерки биха дали най-добър резултат.