"Глобалното кипене": милиарди хора вече страдат при горещини над границата от ръст на температурите от 1,5 градуса по Целзий

Ако слушате новини по време на летните горещини и бушуващите горски пожари, вероятно ще чуете предупрежденията, че глобалните температури растат по посока на ключовата стойност, наложена като цел за ограничаване на затоплянето - 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалната ера. Това, което вероятно няма да чуете, е че милиарди хора по света вече живеят в условията на локално повишаване на температурите над 1,5 градуса по Целзий - най-амбициозната цел, поставена от Парижкото споразумение за климата от 2015 г., пише в статия на фондация Томсън Ройтерс.
Няколко учени казаха пред фондация Томсън Ройтерс, че хора в Европа, Арктика, голяма част от Африка, Северна Америка, Близкия изток и райони от Южна Америка през последните години са изложени на температури, които са над "тавана" от 1,5-градусов ръст. Те са поразени от горещи вълни, суша, наводнения, бури и горски пожари, предизвикани от температури над прага, поставен с Парижкото споразумение.
"Много хора живеят в райони, които вече са се затоплили с повече от 1,5 градуса по Целзий... и основната причина е, че сушата се затопля по-бързо от океана", каза Робърт Роде, главен учен на американската неправителствена изследователска група Berkeley Earth. При естествената промяна на температурите от ден на ден, за всички е трудно да забележат, че дългосрочно средната температура в района се е увеличила с 1,5 градуса по Целзий. Но пълзящият ръст в регионалните температури на сушата, която съставлява едва 30 на сто от повърхността на планетата, подклажда усилено екстремните прояви на времето за 8-те милиарда души, които я обитават.
Месец юли е най-горещият месец в историята на измервания в глобален план с точно 1,5 градуса, каквото е ограничението от Парижкото споразумение. Заради това генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обяви началото на новата ера на "глобално кипене".
Франческо Тубиело, старши статистик в Организацията на ООН за прехрана и земеделие  (ФАО), каза, че според неговите изчисления страни с общо население от приблизително три милиарда души са били изложени на затопляне с над 1,5 градуса през 2022 г. "Това е консервативна оценка", допълни той. Ученият сравнява 2022 г. с по-ниските температури за 1951-1980 г. в базите данни на ФАО и американската космическа агенция НАСА, когато глобалното затопляне вече е било повишило температурите с 0,3 градуса по Целзий над прединдустриалната ера.
Доклад от 2018 г. на Междуправителствената експертна група за климатичните промени сочи, че 20-40 на сто от световното население изпитва затопляне над 1,5 градуса по Целзий "поне през един сезон".
По-бавното затопляне на океаните често се пренебрегва. В доклади на ООН се посочва, че Европа и Африка се затоплят по-бързо от средните стойности за света, без да се подчертава, че почти цялата суша се затопля по-бързо от средните стойности за света, включително моретата.
Според Междуправителствената експертна група за климатичните промени средните глобални температури на повърхността на Земята за 2013-2022 г. са с 1,15 градуса повече от прединдустриалните стойности, като сушата е с 1,65 градуса по-топла, а океанът - с 0,93 градуса по Целзий.
Глобалните средни температури на повърхността на Земята са се затоплили с малко над 1,5 градуса по Целзий точно когато е постигнато Парижкото споразумение през декември 2015 г., сочат данни на Европейската климатична служба "Коперник".