Глобалното затопляне превръща силните снеговалежи над планините в още по-екстремни дъждове

Проучване установи, че глобалното затопляне превръща силните снеговалежи в още по-екстремни дъждове над планините, като по този начин влошава както опасността от опустошителни наводнения, така и недостига на вода в дългосрочен план, съобщи АП.
С помощта на статистики за дъжд и сняг от 1950 г. насам , както и компютърни симулации за бъдещия климат, учени изчислиха, че за всеки градус по Целзий на затопляне, екстремните валежи при по-високите надморски височини се увеличават с 15%.  Резултатите от проучването са публикувани в сп. „Нейчър“.
Силният дъжд в планините причинява много повече проблеми от големите снеговалежи, включително наводнения, свлачища и ерозия, казаха експертите. Освен това дъждът не се съхранява по същия начин като снежната покривка, която може да презарежда водохранилищата през пролетта и лятото.
Проучването показа, че всеки градус има значение, защото е съпроводен с допълнителни 15% увеличение на екстремните дъждове над планините, каза водещият автор на изследването Мохамед Омбади, хидролог и климатолог от Националната лаборатория "Лорънс Бъркли".
Учените са разгледали само най-силните дъждове от всяка отделна година в продължение на шест десетилетия в Северното полукълбо. Така е установено, че най-голямото увеличение на дъждовете е на около 3000 метра надморска височина. Сред зоните с такава височина са голяма част от американския запад, както и части от Апалачите. Други важни такива региони в Азия са Хималаите, планините Тян Шан и Хиндукуш, като Алпите също са засегнати.
Приблизително един на всеки четирима души на Земята живее в район, достатъчно близо до такива планини или в подножието им.  Това означава, че има опасност от още наводнения като онова в Пакистан, което уби над 1700 души и наводни една трета от страната, обясни Омбади. Той обаче отбеляза, че наводненията в Пакистан през 2022 г. не са били проучени от екипа му подробно, така че е възможно да има някои малки разлики.
„Този вид екстремни валежи ще влошат наводненията. Тогава трябва да разберем къде отива тази вода?“, поясни съавторът на изследването Чарулека Варадхараджан, лабораторен климатолог и хидролог. „В момента има такава ситуация в Сиера Леоне с наводнението на езерото Тулари, което е сериозен проблем, свързан с това.“
Наводненията също могат да навредят на производството на храни, добави Омбади. Но в дългосрочен план друг основен проблем е водоснабдяването. След обилните зимни снеговалежи, снегът започва да се топи бавно през пролетта и лятото. Така той може да е окаже полезен за хората, като пълни техните водохранилища.
По време на периоди на суша (а голяма част от Запада е подложена на продължаващата повече от 20 години мегасуша) регулаторите на водите обикновено поддържат високи нива на водата в резервоарите си, за което разчитат на снежните покривки, той като те се топят бавно. Това обаче не може да се случи, ако има толкова обилни дъждове, каза климатичният хидролог Парк Уилямс от Калифорнийския университет.
Тъй като глобалното затопляне причинява тези екстремни дъждове, хората ще трябва да изберат между намаляване на потреблението на вода поради ниските нива във водохранилищата за да имат възможността да поемат възможно най-много от внезапното оттичане на планинските дъждове, или изграждането на скъпи нови съоръжения, добави Уилямс.