Големите творци лекуват културата от провинциализъм, комплекси и ксенофобия, каза главният редактор на сп. ЛИК доц. Георги Лозанов


Големите творци лекуват културата от провинциализъм, комплекси, ксенофобия и безвкусица. Това каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов при представянето на юнския брой на изданието, посветен на 85-годишнината от рождението на световноизвестното българско сопрано Гена Димитрова. Представянето се състоя в клуб „Рихард Вагнер“ на Софийската опера и балет.
Лозанов отбеляза, че когато става дума за личности като Гена Димитрова, думите никога не са достатъчни, затова е предпочел да постави въпрос, а не просто да направи възхвала на голямата оперна певица.
„Реших да започна с един проблем, за да си дадем сметка какво всъщност представляват тези велики гласове“, каза Лозанов. По думите му повод за това му е дала самата Гена Димитрова с нейно изказване от 90-те години, в което предупреждава: „Засипаха ни с чалга и кючеци. Бъдете по-разумни, дайте възможност на българската култура да диша.“
Главният редактор на ЛИК посочи, че големите български оперни гласове са част от националната гордост, но талантът сам по себе си не е достатъчен.
„Те са дар Божий, но този дар изисква обработка и култура. Именно върху тази културна обработка хора с изключителен талант се превръщат във велики изпълнители“, каза доц. Лозанов. Според него именно тогава творецът престава да принадлежи само на националната култура и става част от световната.
„Има нещо, което се нарича световна култура и което прекрачва националните граници. Така е и с Гена Димитрова – тя принадлежи не само на българската, а и на световната музикална култура“, отбеляза Лозанов. Той постави и въпроса „На кого е Гена?“ и посочи, че големите творци принадлежат едновременно на своя народ и на всички, които могат да разберат и оценят тяхното изкуство, независимо от националността им.
„Дали е повече на този, който има етническа и национална близост с нея, или на този, който може да разбира и цени нейното изкуство, независимо откъде идва?“, попита доц. Лозанов. По думите му личности като Гена Димитрова изпълняват много по-важна мисия от това да създават високо изкуство.
„Тези големи изпълнители лекуват нашата култура от провинциализъм, лекуват я от комплекси, лекуват я дори от ксенофобията, която понякога се появява. Лекуват я и от безвкусицата“, каза главният редактор на списание ЛИК.
В заключение той изрази надежда, че юнският брой на списанието ще бъде възприет не само като разказ за живота и кариерата на Гена Димитрова, а и като урок за мястото на големите личности в културата.
„Много ми се иска този брой да бъде прочетен като един урок за това как човек става световен творец“, каза още Георги Лозанов.

Монтана

Гена имаше феноменален глас и неслучайно направи световна кариера, заяви Цветана Илиева, възпитаник на Музикалната академия

Гена Димитрова имаше феноменален глас и неслучайно направи тази невероятна световна кариера, заяви при представянето на списание „Лик“ в пресклуба...

Велинград

Историческият музей във Велинград подготвя нова модерна зала, посветена на оперния бас Николай Гяуров

Експонати, част от паметта за родения във Велинград оперен певец Николай Гяуров, ще бъдат представени в изцяло нова и модерна...

София

Законодателни промени са необходими за опазването на паметниците на културата, заяви Евтим Милошев

Необходими са законодателни промени и нови модели на финансиране, за да бъдат обновени сградите – паметници на културата. Това каза...

София

Броят на ЛИК, посветен на Гена Димитрова, е доказателство колко важна е ролята на журналистите, каза редакторът на изданието Яница Христова

Броят на ЛИК, посветен на Гена Димитрова, е доказателство колко важна е ролята на журналистите, каза отговорният редактор на изданието...

София

Депутатът Тома Биков постави въпроса за финансирането на паметниците на културата

Разработването на национална програма за подпомагане на собствениците на недвижими културни ценности, за да могат да поддържат и реставрират сградите...

София

Депутатът Чило Попов зададе на министър Милошев въпроси за събитията от Културния календар за 2026 г. и за европейската мрежа „Традуки“

Въпроси за финансирането на събитията от Културния календар за 2026 г. и за участието на България в Европейска мрежа за...