Лозанов отбеляза, че когато става дума за личности като Гена Димитрова, думите никога не са достатъчни, затова е предпочел да постави въпрос, а не просто да направи възхвала на голямата оперна певица.
„Реших да започна с един проблем, за да си дадем сметка какво всъщност представляват тези велики гласове“, каза Лозанов. По думите му повод за това му е дала самата Гена Димитрова с нейно изказване от 90-те години, в което предупреждава: „Засипаха ни с чалга и кючеци. Бъдете по-разумни, дайте възможност на българската култура да диша.“
Главният редактор на ЛИК посочи, че големите български оперни гласове са част от националната гордост, но талантът сам по себе си не е достатъчен.
„Те са дар Божий, но този дар изисква обработка и култура. Именно върху тази културна обработка хора с изключителен талант се превръщат във велики изпълнители“, каза доц. Лозанов. Според него именно тогава творецът престава да принадлежи само на националната култура и става част от световната.
„Има нещо, което се нарича световна култура и което прекрачва националните граници. Така е и с Гена Димитрова – тя принадлежи не само на българската, а и на световната музикална култура“, отбеляза Лозанов. Той постави и въпроса „На кого е Гена?“ и посочи, че големите творци принадлежат едновременно на своя народ и на всички, които могат да разберат и оценят тяхното изкуство, независимо от националността им.
„Дали е повече на този, който има етническа и национална близост с нея, или на този, който може да разбира и цени нейното изкуство, независимо откъде идва?“, попита доц. Лозанов. По думите му личности като Гена Димитрова изпълняват много по-важна мисия от това да създават високо изкуство.
„Тези големи изпълнители лекуват нашата култура от провинциализъм, лекуват я от комплекси, лекуват я дори от ксенофобията, която понякога се появява. Лекуват я и от безвкусицата“, каза главният редактор на списание ЛИК.
В заключение той изрази надежда, че юнският брой на списанието ще бъде възприет не само като разказ за живота и кариерата на Гена Димитрова, а и като урок за мястото на големите личности в културата.
„Много ми се иска този брой да бъде прочетен като един урок за това как човек става световен творец“, каза още Георги Лозанов.