Голям древен град на около 3600 години беше открит в степта на Казахстан

В казахстанската степ археолози са открили останки от метрополис от бронзовата епоха с площ от 1400 декара – най-големият населен център в целия регион, пише специализираният портал Scinexx.de., позовавайки се на проучване на Университетския колеж в Лондон.
Екип, ръководен от Миляна Радивоевич от Университетския колеж в Лондон, е проучил обстойно археологическия обект, където преди около 25 години бяха открити първите останки от сгради, датиращи отпреди приблизително 3600 години. Дори тогава, еднокилометровите редици от правилно подредени, правоъгълни останки от къщи предизвикаха учудване. Размерът на това селище, наречено Семиярка, обаче остана неясен.
Сега нови проучвания разкриват, че Семиярка е много по-голяма, отколкото се смяташе първоначално. Това селище от бронзовата епоха, разположено на нос над река Иртиш, е обхващало приблизително площ от 1400 декара. Това го прави най-големият известен град от този период и в този регион.
Името Семиярка означава „Седемте клисури“ и произлиза от мрежата от долини, към които селището е гледало от стратегически изгодното си местоположение. „Това е едно от най-забележителните археологически открития в този регион от десетилетия. Мащабът и структурата на Семиярка са уникални. Тя е била истински градски център на степта“, посочва Радивоевич.
Нейното изследване показва, че правоъгълните къщи в града са били разположени в два реда на равни интервали – подобно на съвременни градски къщи. Почти точно на мястото на срещата на двата реда къщи се е намирала по-голяма сграда, приблизително два пъти по-голяма от нормалните жилища – вероятно място за срещи, ритуален център или дом на влиятелно семейство. Необичайното е, че основите на къщите са оградени от земни валове с височина приблизително един метър.
„Такива валове около отделни структури, а не около цялото селище, са безпрецедентни“, съобщават археолозите. Дебелите стени на къщите зад валовете са били построени от глинени тухли, а интериорът е бил разделен на няколко помещения. „Тази структура показва висока степен на архитектурно планиране“, пишат Радивоевич и нейният екип. „Правоъгълните ферми и потенциално монументалната сграда показват, че общностите от бронзовата епоха тук са развили напреднали, планирани селища, подобни на своите съвременници в по-традиционните „градски“ части на Стария свят“, пояснява съавторът Дан Лорънс от университета Дърам.
Но Семиярка е била не само жилищно селище, но и металургичен център на бронзовата епоха. Доказателства за това са открити в „индустриална зона“ в югоизточния край на града. Там археолозите откриват множество остатъци от руда, шлака, отпадъци от леене и готови бронзови предмети. Количеството и разпространението на металургичните реликви предполагат сложни производствени съоръжения за калаен бронз, най-важната бронзова сплав на тази епоха, както съобщават Радивоевич и нейният екип.
„Нашите открития показват, че Семиярка е била силно организиран център за металургично производство“, пишат археолозите. Това е неочаквано откритие за евразийската степ. Въпреки че в степта са открити много предмети от калаен бронз, доказателства за неговото производство са открити само в едно друго селище - минния град Аскарали от късната бронзова епоха в Източен Казахстан.
„Семиярка опровергава предишните предположения, че полуномадските степни общности не са имали структурирана металургична икономика“, пишат археолозите. Казахският степен град е имал цял район, фокусиран върху производството на калаен бронз, което показва силно организирана индустрия за този търсен метал. Суровините за този бронз вероятно са идвали от медни и калаени находища в съседните Алтайски планини.
Взети заедно, откритията в степния град Семиярка хвърлят нова светлина върху културното развитие по времето, когато местните номадски общности започват да създават постоянни урбанизирани селища, допълват в заключение от Scinexx.de.