Той е бил 200 пъти по-голям от космическата скала, ударила Земята преди 66 милиона години, в края на периода креда, предизвикала глобално бедствие, погубило динозаврите и много други форми на живот.
Според последните проучвания това бедствие може да е било полезно за ранната еволюция на живота, тъй като е послужило като "голяма торна бомба" за бактериите и другите едноклетъчни организми, наречени археи, властвали по това време. Те са получили достъп до важните хранителни вещества фосфор и желязо.
Изследователите оценяват последиците от този метеоритен удар, използвайки доказателства от древни скали в район в североизточната част на Южна Африка.
Те откриват достатъчно признаци - най-вече от геохимичния състав на запазените органични материали, но също и от вкаменелости на килими от морски бактерии, че животът се е възстановил, отбелязва Ройтерс.
"Животът не само се е възстановил бързо, след като условията са се върнали към нормални за няколко години до десетилетия, но той всъщност е процъфтявал", казва геологът от Харвардския университет Надя Драбън, водещ автор на изследването, публикувано в изданието "Протоколи на американската Национална академия на науките (Proceedings of the National Academy of Sciences).
Земята е била много по-различно място през палеоархайската епоха, когато това се е случило, а метеоритните удари са били по-големи и по-чести.
"По това време Земята е била нещо като воден свят, с ограничена поява на вулкани и континентални скали. По същество в атмосферата и океаните не е имало газообразен кислород, както и клетки с ядра", казва геологът от Харвардския университет и съавтор на изследването Андрю Нол.
Метеоритът е бил от типа, наречен въглероден хондрит, който е богат на въглерод и съдържа също така фосфор.
Неговият диаметър е бил приблизително 37-58 км, обясни Драбън. Това го прави около 50-200 пъти по-малък от масата на астероида, унищожил динозаврите, освен техните потомци птиците.
"Ударът вероятно се е случил в океана, образувайки цунами, което е преминало през земното кълбо, разкъсвайки морското дъно и заливайки бреговете. Накрая, голяма част от енергията на удара се е превърнала в топлина, което означава, че атмосферата се е нагряла дотолкова, че горният слой на океаните е започвал да кипи", добавя Драбън.
Тя отбелязва, че ранният живот е бил устойчив, изправен пред този удар.