Десет са творческите години на ексцентричния гениален художник, преди „испанският грип“ да прекъсне 28-годишния му живот. През това десетилетие Шиле създава цялостно творчество, което е известно най-вече с големите му живописни творби и онези рисунки, в които между 1910 и 1913 година той изследва собствената си чувствителност и самовнушението, както и вътрешния смут на едно цяло поколение. От 1914 година, в разгара на професионалната му кариера, животът на Шиле поема драматични лични и исторически обрати, към които той трябва да се адаптира и които оказват влияние върху неговото творчество. Егоцентризмът му избледнява и той става по-възприемчив към външните реалности, фокусира се върху нови теми и променя художествения си стил. По-слабо познато до днес остава по-късното творчество, което го отличава от ранните творби с по-спокойна, плавна и органична линия на рисунката, по-голям физически обем и близост до реалността, както и засилена съпричастност.
Експозицията, включваща над 130 творби от колекцията на „Леополд“, както и от международни музеи и частни колекции, е разделена на девет тематични области, в които се преплитат биографични и художествени елементи. Изложбата изследва стилистичните и личните особености на Шиле през драматичните години на войната и по този начин дава нов поглед за последния етап от живота му, рязко прекратен от неочакваната му ранна смърт през 1918 година. Изложен за първи път и публикуван в придружаващия каталог на изложбата е дневникът на съпругата му Едит Шиле, в който тя записва своите преживявания, мисли и емоции между 1915 и 1918 година.
„С близо 300 творби, включително 48 картини, музеят „Леополд“ притежава най-изчерпателната и важна колекция в света от произведения на този изключителен представител на австрийския експресионизъм“, разказва Ханс-Петер Виплингер, директор на музея „Леополд“.
(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)