Голямо чудо стана вчера около Сандански, където имаше голям пожар - Бог изпрати обилен дъжд, каза игуменът на Рилския манастир

Едно ново голямо чудо стана вчера в селищата около Сандански, където беше един от най-големите пожари - Бог изпрати обилен дъжд, каза игуменът на Рилския манастир Адрианополският епископ Евлогий пред миряните, събрали се в светата обител.
Това не е случайно, защото свещениците и миряните в този край наистина са силно вярващи и Бог чу техните молитви, изпитанията на техните сърца и вяра. Нека Му благодарим – да изпраща дъжд, когато е необходимо, да изпраща слънце, когато също е необходимо, за да може щедростта на природата, която Бог ни изпраща, да бъде за наше спасение и усилване на нашите молитви. Разбира се, благословението на Света Богородица също помага на всички, които се обръщат към нея за помощ и закрила, каза Адрианополският епископ Евлогий.
Днес е празникът Изнасяне на светия Кръст Господен. Той е установен преди VIII век в Цариград, където на 1 август се изнасял за поклонение Христовият кръст, донесен от св. царица Елена от Йерусалим и пазен в църквата "Света София". В продължение на дни имало шествия с кръста до различни храмове и накрая пак се прибирал в навечерието на Успение Богородично. Кръстът показва величието на Божията любов към човеците, защото на него въплътеният Божи Син умира по плът, за да ни изкупи от греха и смъртта.
Чудотворната икона на „Света Богородица Одигитрия“, известна и като „Света Богородица Осеновица“ (Осеняваща), която се съхранява в главния храм „Рождество Богородично“ на Рилския манастир, се изнася два пъти годишно от постоянното ѝ място - на петия ден на Светлата седмица след Великден и в началото на Богородичния пост - на 1 август, в деня, в който се чества паметта на светите мъченици братя Макавеи и изнасянето на светия Кръст Господен.
"Началото си води от първите векове в Константинопол, където през август обикновено върлували много болести, зарази и проблеми. Тогава се взема решение голяма част от светия Кръст Господен, която са пазили в царската съкровищница, да се пренася в катедралния храм "Света София". В продължение на 14 дни там всеки ден се изнасял, правило се е литийно шествие в града, по всички места, където обитавали хора и се правило досвещение за избяване от всякакви набези на Лукавия, от болести, от епидемия и природни явления", разказа игумен Евлогий. "Тази традиция и до днес се спазва", допълни той.
Чудесата на чудотворната икона на „Света Богородица Одигитрия“ са безброй. В началото на миналия век, когато в тогавашното село Рила и околните селища върлувала чума и холера, по молба на кметовете игуменът с братята отнасял иконата по тези места, извършвало се е литийно шествие и водоосвещение - тези пагубни зарази за броени дни изчезнали. В библиотеката на светата обител се пазят и писма от по-далечни селища, където кметовете са измолвали игуменът и братята да ги посетят с чудотворната икона и да ги спасят от налегналите бедствия, разказа игуменът на Рилския манастир.
Последните години сме свидетели на много сериозни и тежки изпитания, които Бог ни изпраща, чрез пожари. Дай Боже все по-малко да бъдат изпитанията, които Бог ни изпраща, но по-малко да бъдат и нашите грехове, защото тези изпитания се изпращат на човеците именно заради греховете, каза Адрианополският епископ Евлогий.
На иконата около централния образ на Божията майка са разположени свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху метални пластини. Голяма част от тези мощи са на светци, които са били съвременници на Христос - свети Лазар, света Мария Магдалина, светите апостоли и евангелисти Матей и Лука, свети апостол Андрей и свети първомъченик и архидякон Стефан, както и мощи на свети пророк Даниил (четвъртият от „големите” пророци заедно със светите Исаия, Иеремия и Иезекиил), свети цар Константин Велики, свети великомъченик Пантелеймон, свети Атанасий Велики, свети Григорий Велики, света мъченица Ирина и др.
Според преданието иконата била дарена през 1173 г. от византийския император Мануил I Комнин. Той страдал от болест на ръцете и докато водел военни действия в областта до гр. Сердика, днешна София, се поклонил и помолил пред мощите на свети Йоан Рилски, които били в ротондата „Свети Георги” в града. Ръцете му били помазани от свещениците с елей от едно от кандилата на светеца и били изцелени. В знак на благодарност императорът оставил лично иконата, която до този момент винаги била с него по време на военните походи, като заветът му бил тя винаги да съпътства мощите на светеца, където и да се намират те. Така иконата първо се озовала във Велико Търново, а след това и в Рилския манастир.