Горд съм, че 33-тата антарктическа експедиция е една от най-успешните, каза за БТА проф. Христо Пимпирев


Ръководителят на българските полярни експедиции проф. Христо Пимпирев каза за БТА, че 33-тата българска антарктическа експедиция е една от най-успешните. Тя не само изпълни всички поставени задачи, но и надхвърли очакванията. Отличава с изключителна интердисциплинарност, обединявайки специалисти от различни области, в които работят учените от световната антарктическа общност – геология, глациология, астрономия, физика на високата атмосфера, биология и музейно дело, каза проф. Пимпирев. Сред акцентите бе събиране на живи екземпляри за музейна експозиция в България, които да вдъхновят младото поколение към науката и полярните изследвания.
По думите на проф. Пимпирев международното присъствие в експедицията бе впечатляващо. В нея участваха учени от целия свят -  от Колумбия, Обединените арабски емирства, Гърция, Черна гора, Румъния и Португалия. Особено значимо е първото участие на гръцки изследователи, както и ангажираността на българската база като лидер в полярните изследвания на Балканите регион. Нито една от съседните балкански държави не разполага със своя антарктическа база, няма полярна програма или консултативен статут в Антарктическия договор, което прави българската инфраструктура ключова за развитието на полярните изследвания в региона, отбеляза проф. Христо Пимпирев.
Важен акцент в експедицията е и разширеното участие на изкуството. Два професионални екипа работят по филмови продукции – единият документален филм на Елени Декидис, с участието на продуцента Волфганг Нопфлер, представящ живота и работата на българските учени в Ледения континент, а другият проект на Александър Антов е посветен на българските учени и тяхното взаимодействие с уникалната природа на Антарктида.  
Проф. Пимпирев е категоричен, че е особено важно българската наука и култура да излязат от регионалния контекст и да бъдат представени на световната сцена, тъй като България е център на полярните изследвания в целия балкански регион. “По този начин това, което правим ние на Антарктида, как нашите учени живеят в хармония със заобикалящия ги животински и растителен свят, който е уникален, ще бъде показано на света“, поясни професорът.
Сред най-значимите постижения на експедицията е откриването на новата научна лаборатория на българската база, която по площ надхвърля всички предходни съоръжения. Според проф. Пимпирев тази лаборатория ще служи не само на следващите поколения учени, но и на изследователите от XXII век. Тя ще бъде оборудвана с модерна апаратура, която ще позволи провеждането на изследвания в области като микробиология и биотехнологии.
„Много висока летва сложихме както на научните ни изследвания, така и на условията, които създаваме с новата научна лаборатория, защото ние работим в областта на микробиологията. Имаме проект за изследване на антарктическите дрожди за създаване на нови лекарства срещу рака. Там се правят изключително големи проучвания, които са за цялото човечество“, допълни той.
Експедицията бележи и значителен успех с първото стъпване на остров Смит – едно от най-недостъпните места в Южния Шетландски архипелаг. Това са първите геоложки изследвания, и то български, на остров Смит и неслучайно учените ни поставиха специален плакет там.
По време на проучванията проф. Пимпирев събира безценни геоложки образци, включително съдържащи полускъпоценни камъни, които ще бъдат анализирани след пристигането им в България. Интересът на геоложката общественост към тези находки е толкова голям, че част от тях професорът транспортира с багажа си, за да може веднага да бъде направен анализ.
Ключова роля за успеха на експедицията има научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421). Проф. Христо Пимпирев подчерта, че благодарение на плавателния съд България се утвърждава и като морска нация. За трети път корабът преминава по два пъти през пролива Дрейк, натрупвайки безценен опит в навигацията в зона, осеяна с айсберги. Този напредък позволява на страната да се нарежда до водещите в полярните изследвания държави като САЩ, Франция, Испания и Германия.
С оглед на всички постижения, проф. Христо Пимпирев е убеден, че 33-тата българска антарктическа експедиция поставя изключително висока летва за бъдещите полярни мисии на страната ни. България се утвърждава като важен играч в световните полярни изследвания и като водеща сила в региона, готова да споделя своя опит с други нации.
„Горд съм и смятам, че това е една от най-успешните български експедиции“, казва в заключение председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев.

Лондон

Генетици превърнаха растения в живи детектори на вируси

Учени от Испания са създали генетично модифицирани растения, които започват да светят в различен цвят при наличието на зараза с...

Трявна

Албена Димитрова получи Славейковата награда за 2026 година на церемония в Трявна

Носителят на Славейковата награда за 2026 година в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови...

с. Бусинци

Страшните неща от българския фолклор са доста позабравени, каза писателят Васил Попов на фестивала в Бусинци

Страшните неща от българския фолклор са доста позабравени, каза за БТА писателят Васил Попов по време на Фестивала на сръчните...

с. Бусинци

Гостите на Фестивала на сръчните ръце в село Бусинци могат да спечелят „дяволска стомна“, описана и в книгите на Васил Попов

Гостите на четвъртото издание на Фестивала на сръчните ръце в село Бусинци могат да спечелят „дяволска стомна“, описана и в...

София

Интелектът и знанието са дар, но и огромна отговорност, каза на абсолвентите на Юридическия факултет на СУ деканът проф. Даниел Вълчев

Общо 293-ма студенти от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ получиха дипломите си на тържествена церемония в зала...

Велико Търново

Когато пишеш исторически роман, трябва да бъдеш отговорен към различните гледни точки, каза във Велико Търново писателят Боян Йорданов

Когато пишеш исторически роман, трябва да бъдеш отговорен към различните гледни точки, каза при представянето на книгата си „Под месечината,...