Западноконгоанските горили се местят на групи, но само след като упражнят своеобразен "вот", изразен от достатъчно индивиди, предаде АФП, позовавайки се на изследване, публикувано в издание на британското Кралско дружество.
Представителите на този вид горили са принудени да се движат постоянно и да познават добре местообитанието си заради начина си на хранене, включващ основно плодове.
Видът живее на малки групи от няколко женски и шепа малки, под закрилата на един-единствен мъжки, чиято белезникава козина му е спечелила прозвището "сребрист гръб".
С тегло от около 160 килограма - двойно повече, отколкото тежи женски екземпляр, и с доминиращия си статут, мъжкарят теоретично е този, който взима решения за придвижването на групата.
Изследването на Лара Нелисен, докторант в университета на Нюшател, Швейцария, публикувано в сп. Proceedings B, опровергава този сценарий.
"За горилите е от решаващо значение да поддържат сплотеността на групата. Забелязахме обаче, че те издават звуци, преди да си тръгнат, за да се уверят, че всички са съгласни. Подобно поведение досега е установено при сурикатите, дивото куче динго и приматите Macaca tonkeana", казва Нелисен в прессъобщение.
За целите на изследването тя наблюдава в продължение на 11 месеца три малки групи горили в защитена зона в Централноафриканската република. Вниманието й насочено към "сребристия гръб", възрастните женски и младите мъжки. Нелисен записва и техните движения и вокализация, която се състои главно от сумтене.
Изследователският екип забелязва значително увеличаване на вокализациите в групата в петте минути преди тръгването й. "Вероятно сумтенето функционира като гласуване по общ проект", според изследването.
Всички възрастни са инициирали поне едно напускане, отдалечавайки се демонстративно от групата, преди да бъдат последвани от нея в две трети от случаите. Тази инициатива по-често е поемана от горилите с по-висок ранг, особено от "сребристите гърбове".
Този сценарий е в съответствие с ролята, приписвана на "старейшините", за които се смята, че познават местата с ресурси по-добре от останалите.
Преди всичко изследователите са открили връзка между броя на изразяващите се индивиди и вероятността този "обмен на мнения" да доведе до движение.
"Установихме, че горилите са по-склонни да тръгнат, ако голям брой членове на групата са се изказали. Това предполага, че те могат да реагират на кворум", казва Лара Нелисен.
Следващото предизвикателство пред изследователите е да се опитат да разберат съдържанието на "обмена на мнения", който предшества движението.
26.11.2024,
20:15
Дядо Коледа копнее за сняг в затоплящата се Арктика
26.11.2024,
19:40
Инфекциите с ХИВ са достигнали най-ниско ниво през 2023 г.
26.11.2024,
19:40