„Приготвилият вечерята е Господ Бог, а самата вечеря – това са вечните блага на Царството небесно. Поканените, но неотзовалите се, се представят от еврейския народ, а бедните, маломощните, хромите и слепите са повярвалите в Христа езичници. Къщата, където е била вечерята, е Христовата Църква“, каза отец Иван.
Той допълни, че тази притча не изобразява само едно отминало събитие, а нейното изпълнение продължава и до днес, като засяга всеки един от нас. По думите на отец Иван светът днес тегне към земни трапези.
„Според авва Исая Отшелник, докато обичаме нещо, принадлежащо на света, дотогава Божията любов не може да обитава и нас. Това е засвидетелствано от Писанието. Не можете, казва то, да участвате на Господня трапеза и на бесовска трапеза“, подчерта свещеникът.
„Каем ли се за греховете си, изповядваме ли се, спазваме ли поста – според силите си, причестяваме ли се, тогава ние имаме надежда, че ще седнем в крайчеца на богатата трапеза в Небесната тържествуваща Църква на първородните, които са написани на небесата“, каза още отец Иван.
В края на своята проповед той призова вярващите да се помолят на Господ с думите:
„Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мен. Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват. Ти приготви пред мен трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей, чашата ми е препълнена. Нека така благостта и милостта Ти да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни. Амин!“