Влязоха в храма двама човека да се помолят, започна притчата свещеникът. Митарят влязъл и застанал най-отзад в ъгъла на храма. Фарисеят застанал най-отпред, за да го виждат всички и започнал своята молитва: „Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора – прелюбодеец, крадец, убиец или пък като тоя митар. После - два пъти в седмицата давам десятък от всичко, що придобивам“.
От своя страна митарят, съзнавайки своята греховност, защото бил събирач на данъци от еврейския народ и ги давал на Рим. А между другото бирниците заделяли и за себе си, затова били мразени. Но той стоял в ъгъла и не смеел глава да повдигне. Гледал надолу, удрял се в гърдите и се молел: „Прости ми на мен, грешния!“
Две различни молитви и различно опрощение от Бога – коментира свещеникът. По думите му, Христос казва: „Митарят си отиде по-оправдан, отколкото фарисеят!“ Защото Бог видял гордостта на фарисея, който не влязъл да се моли, а да покаже превъзходството си над другите хора. И затова Бог го осъдил.
„Но имайки предвид тази притча, нека да помислим, братя и сестри, дали не сме и ние с тази гордост на фарисея", каза отец Проданов. „Ние също можем да кажем – не сме убивали, не сме крали, не сме прелюбодейци. Но усещаме, че имаме някаква греховност. Затова казваме „Имаме някакъв грях като всички хора, но еди-кой си има по-голям грях от нашия – него кантар не го лови…“
Дали е така Съдията ще ни каже, защото Той вижда на сърце! Нека и ние като митаря да кажем кратка молитва: Боже, прости ни!, апелира свещеникът в неделния ден.