Гости на Априлци от цялата страната ще се докоснат до местните традиции и кухня на Празника на сланината и греяната ракия

В продължение на два дни Празникът на сланината и греяната ракия ще събере в Априлци гости от цялата страната, които ще се докоснат до местните традиции и кухня. Това е дванадесето издание на празника, а предвидената програма е в два пълни дни – 24 и 25 февруари, съобщи за БТА кметът на Априлци Тихомир Кукенски.
Културната програма на събитието включва участието на изпълнители като Невена Цонева, Нелина, Николай Славеев, Райко Кирилов, Лилия Семкова, Ива и Велислава Костадинови, както и Гуна Иванова. Заедно с тях на сцената ще се качат и самодейни състави от региона и цялата страна, които ще представят местни традиции и обичаи.
Местни майстори ще приготвят 500 кг от „бабината гозба“
Празникът ще бъде открит от гайдарски състав „Челопешки полъх“ в събота сутринта. След това музикалната програма ще продължи. Под звуците на известни изпълнители ще се приготвя и традиционната „Бабина гозба“. „Тази година сме удвоили капацитета и местни майстори ще направят 500 кг от нея“, посочи Кукенски и добави, че в ястието ще се вложат 1000 яйца, 100 кг праз лук, 100 кг сланина и тайни подправки.
Част от празника ще е и кулинарна изложба с участието на местни производители. „Всеки може да участва с ястие, в което да има сланина. Очакваме чудеса. Идеята е местните производители на сланина да си изложат производството“, каза кметът.
Изложбата е с конкурсен характер. Щe се избира и най-благата греяна ракия и най-добрата сланина.
Очакват са около 30 хиляди гости на празника
Кукенски очаква около 30 хиляди посетители на празника през двата дни. Вече всички места за настаняване са заети, както в Априлци, така и в околните Орешак, Севлиево, Троян.
По думите му това е най-силният туристически период за общината. „Подготвяме подходящо място, на което да организираме няколко подобни празника. Целта е всеки сезон да има такъв празник, който да изпълва общината с гости“, добави кметът.
„Идеята тази година на празника е и да се опитаме да рекламираме всички ония активности и красиви места в Априлци, които могат да бъдат посетени, за да има причина хората да се върнат обратно при нас“, каза още Кукенски.
А хората се завръщат и стават все повече. Всяка година по време на Празника на сланината и греяната ракия с гости се изпълва и домът на Николай Колев. Домакинът посреща като истински балканджия с греяна ракия и сланина.
Казва, че задължително в тяхната къща отглеждат прасе. „Аз съм на 65 години. За тия години от дете до наши дни само две години в нашата къща не се е клало прасе за Коледа“, разказа за БТА Колев.
Той е част от ентусиастите, по чиято идея преди години се заражда празникът. „Много бутафорно беше първите две-три години. Аз, няколко приятели и съграждани в неделния пазарен ден в Априлци със собствена ракия и сланина направихме домашно барбекю за гостите и участниците в пазара. Беше под егидата на читалището.  Следващата година желаещи да участват в празника станаха повече. Започнаха да се организират и конкурсите, даваха се живи прасета за награда“, разказа още Николай Колев.
По думите му хубавото е, че празникът е свързан с продукт - сланината, който не подлежи на имитация. 
Как се прави най-хубавата сланина?
„В основата на всичко е любовта. Човек първо трябва да обича животните, да ги храни и гледа с любов“, посочи Колев. Той добави, че прасето трябва да се храни с качествена храна – ябълки, тиква, картоф, коприва, царевица, жито – това, което произвежда земята в Априлци.
„За да стане хубава сланината, трябва, както в здравеопазването сега е модерно, да си избереш екипа, който ще участва при клането. Задължително трябва да има поне двама-трима да пият греяна ракия, когато го ощавим прасето, да се свали козината и го опърлим,  се завива за 10- 15 минути, за да омекне кожата от огъня, на който е била положена. Трябва да има кисели краставици, туршия, греяна ракия. След завършване на операцията задължително се сяда на сериозно угощение“, разказа домакинът.
Самата сланина се оставя ден-два да се отцеди. Най-добрата сланина става открай време в дървена каца. Нареждат се сноповете сланина плътно на редове, а между тях - обилно количество сол. Кацата се оставя в дълбоко мазе. Стои 20 дни, прави се саламура и след две месеца е готова. “Сланината е била основната храна през годините на балканджията. Тя се ползва и като лек. А за ракията казват: „Една болест, ако не може да се лекува с ракия, то нищо не може да я излекува“, разказа още Николай Колев.
Той и организаторите обещават за празника много сланина, ракия и веселие.