„Приятно е да се потопим в света на Мара Нонова-Чорбаджийска, свят на неподправена емоция“, каза директорът на галерията Теодор Даскалов при откриването. По думите му художничката често е представяна най-вече като съпруга и спътница в живота на Чудомир, но зад това определение стои самостоятелен и ярък творчески свят.
Сред официалните гости бяха изкуствоведът проф. Марин Добрев, председателят на фондация „Чудомир“ Борис Кърчев и директорът на Литературно-художествения музей „Чудомир“ Добрина Матова.
Проф. Марин Добрев представи малко познати страни от творческия и личния живот на художничката. Той подчерта, че дълги години тя остава в сянката на съпруга си – писателя, художник и общественик Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Още през 1919 г. Мара Чорбаджийска прави самостоятелна изложба – във време, когато жените художници все още рядко заемат място в художествения живот на страната. Сред преподавателите й са Антон Митов, Мървичка, Василев, Петко Клисуров и Иван Ангелов. „Те откриват в нея роден живописец“, каза проф. Добрев.
По думите му още тогава Чорбаджийска не се придържа строго към академичните правила и развива експресивен стил. Важен момент в нейния творчески път е престоят й в Париж в края на 1929 г. и началото на 1930 г., когато се среща непосредствено с творчеството на импресионистите. Влиянието на Реноар, Моне, Мане и Кайбот се усеща в последващата й работа. Постепенно тя насочва интереса си от портрета към пейзажа и натюрморта, като превръща природата не само в изображение, а и в усещане и отношение към нея, каза проф. Добрев. Той разказа и за връзката между Мара Чорбаджийска и Чудомир. Изкуствоведът подчерта, че тя е била негов съветник и редактор, на когото писателят се е доверявал да чете ръкописите му и да споделя вижданията си за литературата и естетиката.
„За да можем да разберем мястото на Мара Чорбаджийска, трябва да знаем тези неща“, посочи проф. Добрев. Той припомни и писмо на Чудомир до художничката, придружено от няколко есенни листа, което според него разкрива силата на връзката между двамата. Проф. Добрев отбеляза и силния отзвук от изложбите на Мара Чорбаджийска в София през 1959 и 1962 г. „Ще бъда много щастлив, ако тази изложба оформи у вас някакво, надявам се, много сърдечно и красиво отношение към Мара Чорбаджийска и малко по-добро познание за тази толкова талантлива жена“, каза проф. Добрев.
Директорът на Литературно-художествения музей „Чудомир“ Добрина Матова отбеляза, че в колекцията на музея се съхраняват над 3800 оригинални творби на Чудомир и Мара Чорбаджийска. „Разград е един от малкото градове, в които Мара Чорбаджийска е показана точно по този начин – с пълния си блясък“, каза Матова. Тя връчи и поздравителен адрес от кмета на Казанлък Галина Стоянова, в който изложбата „Цветът под дъба“ е определена като „мост между институциите и истински празник за ценителите на българското изкуство“.
Председателят на фондация „Чудомир“ Борис Кърчев също поздрави организаторите и гостите. Той припомни, че всяка година от 25 март до 1 април в Казанлък се провеждат Чудомировите празници, посветени на творчеството и наследството на Чудомир и Мара Чорбаджийска.
Изложбата „Цвете под дъба“ ще остане в Разград до края на октомври.