Георги Господинов даде интервю за белгийския вестник „Де Стандаард“ (De Standaard), съобщи самият той в профила си във Фейсбук. В материала писателят разказва, че градината е била спасението за неговия баща, а вестникът добавя, че тя е била земният рай на починалия му баща.
„Когато от белгийския De Standaard ми писаха, че искат да дойдат в градината на баща ми и да направят интервю на това място, първо се опитах да ги отклоня. Казах, че през август там е страшна жега и вероятно всичко в градината е изсъхнало, но те настояха и така в началото на август се озовахме там с двама журналисти от Брюксел и фотографа, дошъл от Истанбул“, написа Господинов.
„Кучето Джак много им се зарадва и не се отдели от тях през цялото интервю, поради което влезе и в снимките. Всъщност градината беше хубава и зелена, благодарение на брат ми, който се грижи за нея“, добави творецът, който е първият български писател, носител на международната награда „Букър“ за романа си „Времеубежище“, преведен на английски от Анджела Родел.
De Standaard пише, че в едно българско селце бащата на Георги Господинов създава градина, която го крепи с години след първата му диагноза рак. По думите на писателя градинарството и писането имат нещо общо – живееш с мисъл за утрешния ден.
Белгийското издание отбелязва, че книгата на писателя „Градинарят и смъртта“ е посветена на покойния му баща. Според медията Господинов идва в селската къща за пръв път след смъртта на двамата си родители. Недалеч от родното място на Господинов – Ямбол, майка му и баща му са прекарали последните години от живота си, уточнява De Standaard. Баща му умира през декември 2023 г. вследствие на онкологично заболяване, а с майка си Господинов трябваше да се сбогува тази пролет заради същата болест. „Край нейното смъртно легло се чувствах по-малко безпомощен. Заради опита с баща ми знаех какво трябва да направя: да прекарам възможно най-много време с нея“, казва писателят.
Той разкрива, че баща му е бил невероятен градинар. „Когато купил мястото, къщата била руина, а градината – гола поляна. Нямало нито дървета, нито растения. Баща ми беше диагностициран с рак и мислехме, че му остава само още една година живот“, признава Георги Господинов. Той допълва, че баща му е можел да направи градина от всяко парче земя. Писателят е сигурен, че градината е удължила живота на баща му. „Баща ми вложи душата и сърцето си в тази градина. Тук беше щастлив“, отбелязва Господинов и допълва, че баща му отглеждал с голяма любов холандски лалета.
На въпрос дали се плаши от смъртта Господинов отговаря, че самата смърт не е плашеща, по-плашещо е самото умиране – мъчителните години преди да издъхнеш. Писателят признава, че се страхува повече от остаряването. Той разказва, че му е болезнено да ходи в апартамента на майка си, която почина преди четири месеца. Казва, че му е трудно да напише книга за майката, защото е много по-сложно. И добавя, че докато родителите ти са живи, ти не си истински стар. А болката от тяхната смърт е още по-голяма, защото с тях си отиват и спомените.