Градските бетонни джунгли променят разпространението на семената на глухарчетата, установи направено в Япония изследване, пише Физ.орг, позовавайки се на публикация в сп. „Байолъджи летърс".
Глухарчетата са невероятни растения с изключително ефективна система за разпространение на семената, което означава, че дори лек бриз може да пренесе семената и техните парашути на големи разстояния.
Авторите на настоящото изследване обаче са установили, че на няколко места в японската префектура Аичи растенията са се променили и сега семената им по-често остават много по-близо до мястото, където са поникнали.
Учените от Педагогическия университет „Наруто" и Педагогическия университет на Аичи са искали да разберат дали глухарчетата, които живеят в изолирани градски райони еволюират, за да ограничат разпространението на семената си, така че те да не попадат на повърхности, върху които не могат да растат или да оцелеят.
Изследването е предоставило възможност да се провери и дали хипотезата на Дарвин за вятъра - че организмите на островите еволюират, за да не бъдат отнесени в морето, като например насекомите, които губят крилата си, важи и за градовете. Вместо да са заобиколени от вода, зелените площи са обградени от бетонни джунгли.
Екипът е сравнил характеристиките на разпространението на семената на глухарчетата в градска среда с тези на растения в провинциални райони. Учените са отчели параметри като бял пух (парашути) и семена. Оказва се, че макар семената да са приблизително еднакви по размер, градските глухарчета имат по-малки и не толкова пухкави парашути от тези в провинцията.
За да проверят дали това различие променя начина, по който се движат семената, учените са направили тест за падане. Те са пуснали семена в контролирана камера с неподвижен въздух, за да видят колко време им отнема да достигнат земята. Тези от провинциалните райони са останали във въздуха по-дълго, което означава, че могат да бъдат пренесени по-далече от вятъра. Семената от града обаче са паднали на земята много по-бързо. Това означава, че те вероятно ще останат близо до мястото, от което са започнали полета си.
След това изследователите са направили генетичен анализ на двете групи семена и са установили, че градските глухарчета имат много по-ниско генетично разнообразие от тези от провинциалните райони, което може да е резултат от дългосрочната изолация.
Въпреки че всякакви адаптации могат да помогнат за опазването на глухарчета в градска среда, в дългосрочен план те могат да се окажат и тяхната гибел. Тъй като семената не се разпространяват много надалече, те се превръщат в еволюционни острови, откъснати от генетичното разнообразие на другите глухарчета. Според изследователите това е нещо, което трябва да се имаме предвид при опазването на градската природа.
„Нашите открития илюстрират как екстремната изолация на местообитанията в градовете може да повлияе на еволюцията на разпространението и подчертават важността на включването на еволюционните процеси в опазването на растителните популации в тези среди", пишат учените.
Глухарчетата са суперхрана за пчелите и също така са ценна билка в медицината с редица полезни свойства.