В проповедта си след редовната неделна служба в централния храм на Търговище „Св. Йоан Рилски“ ставрофорен иконом Славчо Проданов говори за това, че хората са различни. „Но, макар и различни, имаме какво да пазим и да ценим“, каза той.
Примерът му засегна богатите и бедните. „Богатите пазят и ценят своите милиони, своите имоти. Но и бедните имат какво да ценят - те ценят своето здраве. Защото, ако го загубят, те биха се лишили от оскъдния си хляб, от оскъдната си прехрана“, посочи свещеникът и обобщи, че и богатите, и бедните има какво да пазят.
Няма по-голямо нещастие от това човек да загуби зрението си, каза отец Славчо Проданов. И подкрепи думите си с народната мисъл „пази го като очите си“. Очите са нашата връзка с околния свят, отбеляза той.
Свещеникът обърна внимание на днешното евангелско четиво за слепеца Вартимей – нещастен човек, който по цял ден стоял с протегната ръка за хорската милостиня. „Един ден, отново протягайки ръка седнал на пътя, той чул голям шум и попитал множеството народ какво става. „Иисус Назорей минава“, му отговорил един човек. И тогава с пълна вяра и желание да прогледне, Вартимей се провикнал: „Господи, помилуй ме“ („Господи, помогни ми“). „Какво искаш да ти сторя“, спрял се Иисус пред него. „Господи, искам да прогледам.“ Такава силна вяра имал Вартимей, че не можал да устои Божия син. „Проглед“, му казал Той - „Твоята вяра те спаси“, разказа накратко отец Славчо Проданов.
И се обърна свещеникът към миряните, като отбеляза, че не бива да забравяме и духовната слепота. „Ние имаме и вътрешни, духовни очи – трябва да ги пазим. За да не застанем после пред Бога с протегната просешка ръка“, каза той.
„Защото грехът, който е беззаконие, и мръсотията, в която днес човечеството се рови, замъгляват погледа ни, омърсяват вътрешните ни очи. А как ние ще погледнем в лицето на Бога?“ – запита архиерейският наместник.
В края на службата отец Проданов призова: „Нека с молитва, сърдечна молитва, да се обърнем към Бога. Господи, искаме да прогледаме!“