И Световната метереологична организация обяви, че 2025 г. е сред трите най-топли години в историята

Изминалата година е сред трите най-топли години на планетата, откакто се правят измервания, предаде Ройтерс, позовавайки се на данни на Световната метеорологична организация (СМО). По-рано днес европейски учени обявиха, че средните глобални температури са надхвърлили 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалното равнище за най-дълъг период от началото на регистрирането на данни.
СМО консолидира осем глобални климатични модула от данни и установи, че шест от тях – включително на Европейския център за средносрочни прогнози на времето (ECMWF) и британската национална метеорологична служба, класират 2025 г. като третата най-топла година в 176-годишната история на измерванията, докато два модула я определят като втората най-топла. Всички осем модула от данни потвърждават, че последните три години са трите най-топли години от началото на наблюденията, като най-топла остава 2024 г.
Разликите в подреждането се дължат на различните методологии и видове измервания, включително спътникови наблюдения и наблюдения от метеорологични станции. ECMWF отбеляза, че 2025 г. затваря първия тригодишен период, през който средната глобална температура е била с 1,5 градуса над прединдустриалното равнище – граница, след която учените очакват глобалното затопляне да предизвика сериозни и в някои случаи необратими последствия.
„Градус и половина не е рязка граница, но знаем, че всяка част от градуса има значение, особено за засилващите се екстремни метеорологични явления“, заяви Саманта Бърджис, стратегически ръководител за климата в ECMWF. Тя добави, че очаква 2026 г. да бъде сред петте най-топли години на планетата.
Правителствата поеха ангажимент по Парижкото споразумение от 2015 г. да се опитат да не позволят глобалното затопляне да надхвърли 1,5 градуса, измерено като средна температура за десетилетия спрямо прединдустриалното ниво. Но неспособността им да намалят емисиите на парникови газове означава, че тази граница може да бъде премината преди 2030 г. – с едно десетилетие по-рано, отколкото се предвиждаше при подписването на споразумението, отбелязват от ECMWF.
„Сигурно ще я преминем. Сега изборът е как най-добре да управляваме неизбежното превишаване и последствията му за обществата и природните системи“, заяви Карло Буонтемпо, директор на Службата за климатични промени на ЕС „Коперник“.
В момента дългосрочното глобално затопляне е около 1,4 градуса над прединдустриалното равнище, посочват от ECMWF. На краткосрочна база средните годишни температури преминават границата от 1,5 градуса за първи път през 2024 г.
Превишаването на дългосрочната граница от 1,5 градуса ще доведе до по-екстремни и широко разпространени последствия, включително горещи вълни, които ще са с по-висока температура и по-голяма продължителност, по-мощни бури и наводнения. През 2025 г. горските пожари в Европа произведоха най-високите общи емисии на парникови газове досега, а научни изследвания потвърдиха, че конкретни метеорологични явления са били засегнати от климатичните промени – включително ураганът Мелиса в Карибския басейн и мусонните дъждове в Пакистан, които причиниха наводнения, довели до повече от 1000 смъртни случая.
Въпреки нарастващите последици науката за климата се сблъсква с политическо противопоставяне. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който нарича климатичните промени „най-голямата измама“, миналата седмица изтегли страната си от десетки органи на Организацията на обединените нации (OОН).
Дългогодишният консенсус сред учените по света е, че климатичните промени са реални, предимно причинени от човека, и се усилват. Основната причина са емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива като въглища, петрол и газ, които задържат топлина в атмосферата, пише Ройтерс.