"Ябълка на познанието" беше връчена на деветима учени от Университета по библиотекознание и информационни технологии

Гордея се, че съм част от семейството на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Така се обърна към академичната общност на бутиковото училище проф. Георги Рачев - най-известният и колоритен климатолог, след като получи специалната награда „Ябълка на знанието“ от Университета по библиотекознание и информационни технологии, съобщиха от висшето училище.
За 11-и път Университетската младежка академия за управление на знанието (УМЛАУЗ) към УниБИТ връчи годишните награди в категориите „Утвърден учен“, „Изявен млад учен“, „Изявен докторант“ и „Изявен студент“ и Специална награда. Наградите връчи ректорът на УниБИТ проф. Ирена Петева. Тържеството водеше проф. Тереза Тренчева, зам.-ректор на УниБИТ и зам.-председател на УМЛАУЗ, която с отдадеността  и енергията си зарежда всички млади колеги да работят като едно цяло за науката.
Доц. д-р Любомира Парижкова и доц. д-р Мартин Захариев бяха удостоени с „Ябълка на познанието“ в категорията „Утвърден учен“. 
С „Ябълка на знанието“ в категорията „Изявен млад учен“ бяха наградени гл. ас. д-р Евелина Здравкова и гл. ас. д-р Ива Костадинова.
В категорията „Изявен докторант“ „Ябълка на знанието“ получиха Радослав Христов и Ридван Ахмед Заит. Отличените студенти са Марина Илиева и Кристиян Василев.  
След това тържество екипът на УниБИТ запали традиционния бъдник от дъбово дърво - за здраве и благополучие, в двора на висшето училище пред иконата на Божията майка. На празника на Игнажден на висшето училище се събраха студенти, преподаватели и гости от държавните институции, за да отбележат символично Рождество Христово и края на 2024 г. 
Тържеството откри председателят на Съвета на настоятелите проф. Стоян Денчев. Той проби дупка в благословеното дърво, в която ритуално постави вино, тамян и елей. Бъдникът бе увит в ленено платно от ректора проф. Ирена Петева, след което ритуално бе поставен в огъня от ръководството на УниБИТ заедно проф. Бойчо Ланджов, ректор на Медицинския университет в София, генерал-майор Стайко Прокопиев, началник на Военната академия  „Г. С. Раковски“ и с Евгени Минчев-Лорда. Ритуалът беше  съпътстван от гайди, тъпан и песни на коледари.  
Край огъня за здраве и плодородие се събраха всички присъстващи на тържеството, за да го полеят с греяно вино с плодове и да си пожелаят здраве и нови хоризонти за науката и образованието в УниБИТ с посланието и наричането „най-доброто в нашата работа тепърва да предстои“.
Сред специалните гости на празника бяха д-р Емилия Лазарова, зам.-министър на образованието и науката, д-р Любомир Йосифов, секретар на Министерство на образованието и науката, проф. Георги Вайсилов, изпълнителен директор на ИА „Програма за образование“, директори на дирекции в МОН, журналистът Валерия Велева, проф. Диляна Вичева от Медицинския университет в Пловдив, Емил Спахийски, директор на издателство „Аз-буки“, д-р Мартин Захариев, зам.-председател на Националния борд по туризъм.
В края на тържеството, под открито небе в двора на университета, прозвуча най-новата българска песен „Не на войната“. Словата в песента бяха едновременно прости и проникновени - израз на желанието за мир и разбирателство във времена на глобални конфликти. Всъщност това беше премиерата на авторска песен, създадена от проф. Стоян Денчев. И това бе моментът, който докосна всички присъстващи. Създадена с искреност и дълбок замисъл, песента носеше ясно послание - призив за мир в един свят, където конфронтацията и насилието застрашават общото ни бъдеще.
Силата на музиката успя да обедини всички в УниБИТ, напомняйки за непреходните ценности на хуманността и съпричастието. Емоцията, която песента създаде, бе достатъчна - музиката говореше сама.
Така УниБИТ изпрати категорично послание: "Не на войната". В тези тежки времена, когато около нас дрънчат оръжия и напрежението расте, УниБИТ показа своята позиция чрез културата, без излишни думи или формалности. „Не на войната“ прозвуча не като лозунг, а като дълбоко осъзнат призив - напомняне, че мирът е възможен и необходим.
Тържеството в УниБИТ се превърна в символ на обединение и надежда. Силата на музиката и общото послание показаха, че дори в трудни времена науката, културата и изкуството могат да служат като мощни инструменти за промяна. С изпратеното послание за мир, УниБИТ заяви ясно своята роля като активен участник в обществените процеси и носител на човешките ценности.
Дворът на УниБИТ не беше просто място на събиране, а сцена на културен и духовен апел - апел за мир, отправен от една песен, която ще остане в сърцата на всички, докоснали се до нея. 
По стара българска традиция тържеството завърши с българско хоро, поведено от проф. Денчев, на което се хванаха всички. /ДВ