Девизът на Ямбол „Ида от древността, отивам в бъдещето“ за първи път се споменава в публикация на страниците на в. „Тракиец“ от 3 март 1935 г. Тогава издателят и виден общественик Тотю Брънеков предлага на първа страница своята идея за девиз на Ямбол, успоредно с виждането си какъв да бъде гербът на града. Според Брънеков гербът и девизът са символи, които обединяват представите за града, а също са и ценен елемент за известност и стопански напредък.
Брънеков предлага няколко елемента, които трябва да съдържа гербът – фигурата на богинята Диана като символ на града, фазан, тъй като градът е бил прочут с отглеждането на фазани; павилионът на минералната баня като символ на курорт и подземни богатства; сноп жито и грозде и домашно животно – като земеделски и скотовъден център, и крепост – да става ясно, че е градско селище. И, разбира се, девиз, който защо да не е „Ида от древността, отивам в бъдещето“, разказа директорът на Архива.
Започват да валят предложения за герб. Темата се прехвърля и в общинския съвет. Предложени са няколко проекта, но и до днес остава загадка как се стига до този, който става популярен. Той е по проект на художника Иван Славов и е официализиран, когато този герб се появява на папка с поздравителен адрес от т. нар. ямболската дружба в София, връчен на почетния председател на дружбата о.з. ген. Стилиян Ковачев, сочат още документалните свидетелства в Ямболския архив.
През 1937 г. вече не само в ямболския вестник „Тракиец“, но и в софийските „Слово“ и „Зора“ се разгаря остра полемика по повод герба на Ямбол. Проф. Харалампи Тачев, известният наш художник, декоратор и експерт в областта на хералдиката, не одобрява нито герба, направен от Иван Славов, нито девиза на Тотю Брънеков. Намира герба за претрупан, а за девиза смята, че е прекалено дълъг и не може да се събере на един ред. Според него девизът трябва да е кратък, например – от миналото към бъдещето.
Следва остра статия на страниците на „Тракиец“, отново от Тотю Брънеков, който защитава своята идея за герб. Съгласява се, че проектът на Славов е претрупан, че фабриката, колесницата и други обекти нямат място в герба на Ямбол, но не се съгласява за намаляване на текста на девиза. Следва писмо от Харалампи Тачев, изпратено до вестника и впоследствие публикувано. Професорът обяснява, че не е искал да оспорва идеята на Брънеков, препоръчал корекции върху герба от гледна точка на експерт по хералдика – когато опитен хералдист погледне герба, той ще го разшифрова и дори ще поиска да проучи историята и бита на този град, пише той.
В този смисъл е поискал сюжетите да са рафинирани и пригодени за хералдическо изобразяване. Накрая дава пример с герба на София, който във вида, който позволява, да се поставя на книжа и различни документи. Впоследствие гербът се променя, става по-стилизиран, но девизът се запазва, обясни директорът на Държавен архив – Ямбол Светлана Бъчварова.