Качулева посочи, че интересът ѝ към темата е породен както от професионалните ѝ занимания с историята на ямболския модернизъм, така и от семейни разкази и лични разговори с участници в литературния живот на града, сред които Кирил Кръстев. „Информацията, която притежавам, е в резултат не само на официални източници, а и на семейни истории“, отбеляза тя.
„Пенчо Славейков се превръща в кумир“, каза Качулева. По думите ѝ уважението на ямболските модернисти към него стига дотам, че те не само следват неговите литературни идеи, но и съзнателно подражават на външния му вид. „Всички авангардисти в Ямбол ходели с широкополи шапки като самия Пенчо Славейков, а повечето – и с бели бастуни“, разказа тя.
Според Качулева през 20-те години на ХХ век Ямбол се превръща в едно от най-ярките средища на българския авангард. Именно тогава младите автори скъсват с традиционната битова литература и започват да търсят нов художествен език, вдъхновени от европейските модернистични течения. Тя припомни, че литературният критик и авангардист Кирил Кръстев определя Пенчо Славейков като „невенчан крал на младите и духовен водач на българската литература, скъсал със старата традиция“.
Качулева проследи развитието на ямболската модернистична общност около личности като Кирил Кръстев, Мирчо Качулев, Васил Петков, Тодор Драганов и други представители на местния авангард. Тя разказа и историята за създаването на артистичното средище Yellow Hall, което става място за срещи и дискусии на младите модернисти. Според нея разпространеното обяснение, че названието е свързано със символизма, не е вярно. Тя подчерта, че знае историята от преки разкази на Кирил Кръстев, Мирчо Качулев и своя дядо Благовест Качулев, които са първи братовчеди.
Особено внимание Мария Качулева отдели на Кирил Кръстев и неговите приятелски отношения с Мара Белчева. По думите ѝ именно тя има решаваща роля за запознаването му с експресионизма, както и с творчеството и идеите на германския драматург Герхарт Хауптман. Кръстев до края на живота си сочи Пенчо Славейков като човека, който дава началото на авангардизма в България, отбеляза Качулева.
Тя оспори и широко разпространеното мнение, че определящо влияние върху ямболските авангардисти оказва италианският футурист Филипо Томазо Маринети. Макар Кирил Кръстев да поддържа кореспонденция с него и да популяризира творчеството му, „най-силно трайно влияние върху тях има фигурата на Пенчо Славейков“, каза Качулева. Според нея именно Славейков е авторът, който проправя пътя към модерното мислене в българската литература и вдъхновява младите творци в Ямбол да търсят собствен художествен език.
Цялото изказване на Мария Качулева и пълен видеозапис от дискусията може да бъде гледан тук.