„ЛИК на 60 години“ е темата за януари на изданието на Българската телеграфна агенция (БТА). Неговият първи брой излиза на 8 януари 1965 година, а името е абревиатура, зад която стоят думите „Литература“, „Изкуство“ и „Култура“.
Списанието ще бъде представено на 23 януари от 17:00 часа в зала „МаксиМ“ в БТА. Събитието ще се проведе съвместно чрез видеовръзка и в останалите национални пресклубове на агенцията в страната.
Две прекъсвания бележат историята на ЛИК – първото е през 1992 г., последвано от възстановяване през 1999 г., и второто през 2013 г. Седем години по-късно – през март 2022 г. списанието отново възвръща своята месечна периодичност.
Във въведението на януарския брой генералният директор на БТА Кирил Вълчев задава въпроса „Има ли нужда от ЛИК днес?“. „Отговорът е в петте стратегически цели, с които националната информационна агенция на България навлезе в 20-те години на XXI век на фона на век и четвърт от своето съществуване“, посочва той. „Първо, ЛИК е нужен заради истината“, твърди генералният директор и допълва като втора причина, че заради истината, която представя, ЛИК е нужен със свободен достъп. „Трето, ЛИК е нужен заради „знанието (…) Четвърто, ЛИК е нужен днес, защото имаме нужда от ликуваща общност“, пише Кирил Вълчев. Под номер пет той поставя това, че България има нужда от ЛИК днес заради паметта.
„Посветеният на ЛИК брой поставя въпрос, който други може да премълчат, но главният редактор е длъжен да го зададе и да му отговори. Не е ли проява на медиен нарцисизъм списанието да се занимава със себе си?“ – с тези думи главният редактор на списанието доц. Георги Лозанов започва своята статия „Медийно ревю на оцелелите“. Според него отговорът на този въпрос е отрицателен, понеже „в обект на собствения му интерес го превръща самата му редакционна политика, която предвижда реанимация на колективната памет за значими личности и събития от културата ни и ЛИК е точно такова събитие“.
Отговорният редактор на ЛИК Яница Христова разказва за третия етап на списанието. „Ако преди 1989 година изданието ни запознава с образци от културата на Запад, а след 1989-а залага високи стандарти към собствената ни култура, то сега, в третия си етап, ЛИК търси непреходните ценности и примери, оставили своя ярък отпечатък в нейната история. Това е в основата на една от специфичните характеристики на възроденото списание – всеки брой е посветен на определена тема – значима личност, събитие или явление от културния и обществения живот на страната, като част от съдържанието представя хронологично как темата е присъствала в новините от архива на БТА“, припомня тя. Христова разказва не само за реализираните теми от 2022 г. до днес, но включва и някои от ключовите събития и промените, които съпътстват в изданието през този период.
„Малкият свят на голямото списание“ е заглавието на текста на проф. Тотка Монова, която разглежда ЛИК през призмата на академичната си преподавателска практика. Тя припомня, че до 1989 г. списанието е „не просто прозорец към западната култура и източник на богата информация. „За студентите по журналистика, изучаващи дисциплината „Журналистически жанрове“, и особено за колегите от профил „Култура“ списанието беше настолна христоматия“, пише проф. Монова. „Отделните броеве се изучаваха, както тогава казвахме, с подчертаване“, допълва тя. „Особени пристрастия имам към списание ЛИК през неговия втори период от май 1999-а до март 2013 година“, споделя тя и подчертава, че през този период то е „еталон на елитна качествена преса“. „ЛИК беше нашето Голямо списание. И след третото си завръщане то отново може да започне да създава малките ни лични светове“, казва в заключение проф. Монова.
Панайот Денев, генерален директор на БТА в периода 1997-2002 г., разказва любопитни моменти от историята на списанието в своята статия, озаглавена „Детонаторът ЛИК“. „Осми януари 1965 г. е рожденият ден на ЛИК. В документи, задължително придружаващи случващото се, целта е определена така: „Специален бюлетин за литература, изкуство и култура. Да предлага статии, информации и кореспонденции от неизвестни дотогава или недостъпни за българския читател списания и вестници“, пише Денев. „Приети от властта за социални отдушници, скромните на вид седмични издания се развиват, насърчавани от читателския глад за информация отвъд Желязната завеса“, допълва той.
Фрагменти от историята на ЛИК са представени в отделен текст. Те са събрани както от архивни броеве на списанието, така и от новини, публикувани в емисиите на БТА. Сред тях са споделени мнения на читатели и почитатели на списанието, вълнения на главни редактори, получени отличия, съобщения за трудностите, които съпътстват изданието около двете прекъсвания на периодичността му.
В анкетата „ЛИК, прозорецът към света – не само за читателите, а и за създателите му“ могат да бъдат прочетени отговорите на някои от журналистите и преводачите, участвали в списването на изданието през годините. Сред тях са Петя Александрова, Нина Венова, Мариана Мелнишка, Людмила Димова, Рада Шарланджиева, Раймонд Вагенщайн и Юри Лазаров.
ЛИК припомня и някои от световните имена в сферата на изкуството и културата, намерили място на страниците му през годините. Тук са поместени специални интервюта за списанието на знаменитости като Агата Кристи, Кърт Вонегът, Рей Бредбъри и Мая Плисецкая. Разказано е и как са били представени Габриел Гарсия Маркес, Кенет Кларк, Карл Лагерфелд, Федерико Фелини, Лучано Павароти, Умберто Еко. С отделно интервю е представен Стефан Марков – дългогодишен оформител и художник на ЛИК.
Подобно на традицията, започнала пред 1972 г., броят завършва с разказ. Читателите на юбилейния ЛИК ще могат да си припомнят „Тъма египетска“ от Михаил Булгаков.