Идеите са като риби, всяка една привлича другите като стръв, казва режисьорът Дейвид Линч, от чието рождение днес се навършват 80 години

Идеите са като риби. Ако имате идея, която е вълнуваща, насочете вниманието си върху нея и другите риби ще заплуват наоколо. Това е като стръв. Те ще се хванат на нея и ще имате повече идеи. И просто ги изтегляте, казва в интервю за вестник „Гардиън“ през 2018 г. Дейвид Линч, от чието рождение днес се навършват 80 години.
Линч е най-известен с работата си като авангарден режисьор на мечтателни и тревожно алегорични филми - „Гумена глава“ (1977 г.), „Човекът слон“ (1980 г.), „Синьо кадифе“ (1986 г.) и „Мълхоланд Драйв“ (2001 г.), пише interviewmagazine.com. Филмите му са своеобразни и пропити с независим дух, ала въпреки това постоянно флиртуват с американския мейнстрийм. В творбите си той успява да извлече ярки, определящи кариерата им изпълнения от актрисите, изпълняващи главните женски роли. Сред тях са Изабела Роселини (с която има дълга връзка), Лора Дърн и Шерилин Фен. През 1990 г., много преди сериали като „Семейство Сопрано“ и „Луди мъже“ да завладеят телевизионните екрани, Линч революционализира средата с „Туин Пийкс“ – силен, сюрреалистичен сериал за разследването на смъртта на кралица на красотата в малък град в щата Вашингтон.
Дейвид Линч е роден на 20 януари 1946 г. в Мисула, щата Монтана. Баща му е учен изследовател към Министерството на земеделието на САЩ, а майка му е учителка по английски език. В детството на Линч семейството му се мести често. Неговата амбиция като малък е да стане художник, но след като завършва средно образование, се записва в училището на Музея за изящни изкуства в Бостън, пише „Енциклопедия Британика“. От 1965-а до 1969 година учи в Академията за изящни изкуства в Пенсилвания. Там създава първия си филм – 60-секундна анимация със заглавието Six Men Getting Sick за експериментален конкурс за рисуване и скулптура. През 1970 г. Линч става студент в Центъра за модерни филмови науки към Американския филмов институт.
Когато поставя история на екрана, той не мисли за сюжетни линии. „Не, това е повече чувство, отколкото интуиция. Това е идея, в която сте се влюбили и се опитвате да ѝ останете верен. Виждате как киното може да изрази тази идея и това е вълнуващо за вас“, казва за „Гардиън“.
Линч добавя, че никога не обяснява историята на аудиторията. „Защото тя не е нещо, свързано с думите. Думите ще я направят по-малка... Когато приключиш нещо, хората искат след това да им говориш за него. Мисля, че това е почти престъпление. Филм или картина – всяко нещо има свой език и не е правилно да се опитваме да кажем същото с думи“, смята Линч.
Освен че през целия си живот се занимава с рисуване, от края на 70-те години той започва да се интересува от трансцедентална медитация, която практикува по 20 минути два пъти на ден в тихо пространство със затворени очи.
В интервю за списание GQ в края на 2020 г. Линч разказва какво мисли за щастието, което смята за много важно.
Нещата, които го правят щастлив като малък са „миризмата на прясно окосена ливада. Слънчевата светлина. Дърветата. Приятелите. Чувството на оптимизъм във въздуха. Красивите автомобили. Момичетата. Лице на момиче. Усмивка. Блясък в очите. Формата…, мирисът, мечтата… Мечтаенето в топъл летен ден със самолети в небето, (…) работата с дърво и мирисът на дърво, рисуването на картини и откриването на неща като насекоми в тревата и наблюдаването им – наблюдаването на природата“.
На въпроса: „Какво смятате, че е щастието“, Линч отговаря: „Какво мисля, че е щастието? Изпълненото желание ни дава щастие“.
Дейвид Линч почина на 78-годишна възраст на 16 януари 2025 г. Предишната година той съобщи, че е диагностициран с емфизем, като после се оплаква и от проблеми с дишането.
С възрастта „съм станал по-щастлив и по-щастлив, защото имам техника, която ми позволява да минавам отвъд границата всеки ден и да изживявам това поле на безгранично блаженство вътре в себе си. И това поле е във всяко човешко същество,“ казва Линч за GQ.
Филмите му са многократно номинирани за наградата „Оскар“ – само „Човекът слон“ има осем номинации. Два пъти печели „Сезар“ в категория чуждестранен филм. „Диво сърце” (1990) му донася „Златна палма“ от Кан. Няколко пъти печели „Наградата на критиката“ за най-добър режисьор. Отличен е с „Ордена на Почетния легион“ от френското правителство. Линч печели почетната награда „Оскар“ през 2019 г.