Идентичността е главна тема на съвременното визуално изкуство в момента, каза пред БТА галеристката Бояна Джикова

Идентичността е главна тема на съвременното визуално изкуство в момента, каза пред БТА галеристката Бояна Джикова. Тя е куратор и основател на галерия „Пунта“, която се представя с изложба на 30 автори на форума за съвременно визуално изкуство „Буна“ във Варна. Колекцията може да се види в пространството New Ventura на ул. „София“ №22. 
Тя носи заглавие „Одисея: песента на сирените“ и е съвместна с галерия Spiaggia Libera. Джикова е работила по нея заедно с колегите си Саша Гедж Коен и Камий Велуе. Представена е за първи път в Марсилия м.г. с творби на 23-ма френски автори, но за „Буна“ са включени и български художници. Решихме, че ще бъде прекрасно да я покажем и във Варна заради тематиката и черноморската перспектива, но да участват и наши автори. Добавихме седем души - Аарон Рот, Викенти Комитски, Гери Георгиева, Иван Мудов, Никола Грозданов, Слава Джордж, Вероника Десова. Всеки от тях прави интерпретация не само за сирените, но и за митологията на Черно море, каза кураторката. 
В своето видео Аарон Рот фокусира върху темата за фалшивите новини и проруската пропаганда в Източна Европа, вземайки факта, че на няколко години излиза информация за два делфина, намерили икона в Черно море, която са занесли в Сочи. Според Джикова творбата говори за идентичността на цялата нация, за политическото самоопределяне на България. 
Видео представя и Иван Мудов. То е посветено на „турската русалка“, която има горна част риба, а надолу - крака. Неговата героиня се разхожда из София, комуникира с хора, влюбва се, умира. 
Викенти Комитски работи по темата за историчността. Той показва скелет, който има опашка и пръсти. От гледна точка на археологията тази находка е една от причините за възникване на теорията за съществуването на русалки, обясни кураторката. 
Гери Георгиева е снимала видеото си във Варна. Художничката се занимава с образа на жената като носител на много пластове история и щампи. Разглежда русалката като комплексен женски образ на същество, много пленително и красиво, но и смъртоносно. Според Джикова в тази творба е изразен сложният поглед на обществото към сексуалността и силата на жените. В изложбата има и фотографска серия, която се занимава с джендър идентичността, ролята на половете, играта с тях и трансформацията им. 
Четейки и осмисляйки текстовете на авторите, си дадох сметка, че експозицията е доста политическа, защото русалките са носители на идеята за идентичността, която е много актуална тема в ежедневието. Въпреки че става дума за митология и вълшебни същества, има много по-сериозни въпроси за идентичността, които се поставят, като работите варират от абстрактен прочит към много директни послания. 
Според галеристката българските творби не отстъпват по нищо на чуждестранните и не е необходимо да има такова съпоставяне. „Ние се възприемаме като международни художници, няма локално/глобално разграничение. Много от показаните произведения имат голяма доза чувство за хумор, а темите са глобални, като например за жената и нейния наратив“, посочи тя като добави, че по тази тема работят предимно жени, защото мъжете не искат да говорят от чуждо име. 
Попитана дали художниците съобразяват работата си със заданията на галеристите и кураторите, тя посочи, че по-скоро процесът е обратен и кураторите избират авторите според това, което ги вълнува, и спрямо визуалния им език. На върха в момента е темата за идентичността, но на фокус са и екологията, сексуалността, самоопределянето.
Според Джикова пазарът на изкуство в България е по-слаб в сравнение с Европа, но има развитие. По-лесно се продава живопис, но има интерес от колекционери и към съвременно изкуство. Нашите автори също са търсени в чужбина и имаме много успешни творци. Все пак е по-лесно ако живеят там, защото това помага на контактите, допълни тя.  
Галерия „Пунта“ (Punta) в София е създадена през 2022 г. По думите на Джикова програмата й е доста разнообразна. Има силно международно присъствие, работи често с чуждестранни институции. Екипът се старае пропорцията между млади и утвърдени автори да е наполовина. Имат реализирани проекти в Берлин, сега предстои още една инициатива във Франция. „Одисея: песента на сирените“ е изложбата им с най-много автори.