Във фолклора Игнажден се тачи като един ден, който открива нов период, каза за БТА етнологът и ръководител на катедра „Етнология и балканистика“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ доц. Илия Недин. Този период е насочен към пожелатеност и прогностичност за една добра година и в семейството, и за реколтата, допълни той.
Празникът се нарича още Полазов ден и се вярва, че според това кой е първият, който влезе в дома, по него се съди каква ще бъде годината. Цялата прогностичност осмисля по-нататъшните практики, които следват, защото точно този период е богат на обреди, посочи доц. Недин. Етнологът даде за пример и песен от репертоара на коледарите, в която се пее: „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа“, което още показва, че празникът се свързва с начало на нов период.
До този момент календарът беше изпълнен с дейностни ритуали, които имат по-скоро предпазен характер, тук са Вълчите дни, Мишкин ден и други, свързани с куп забрани какво не трябва да се прави, допълни етнологът. След празниците, посветени на Рождество Христово, в народните празници започват т. нар. „мръсни дни“ или „погани дни“. Във вярванията те продължават до Йордановден, а в този период излизат различни маскирани групи, особено в Западна България.
„Навсякъде ги наричат „кукери“, но самата дума е регионално название на маскирана обредност, най-вече в Странджа, Тракия, Централна и Източна България. Те излизат на чист понеделник, тоест понеделника след Сирни Заговезни. Групата от персонажи е малко по-различна от тази в западните части на страната“, каза още доц. Недин. Тези обредни групи имат различни названия: станчинари, чаушите в Разлог, русалиите, които и до ден днешен се поддържат като традиция в Петрич, бабугери, мечкари, старци и други, допълни етнологът.
Според преподавателя в ЮЗУ „Неофит Рилски“ върху фолклорните ритуали и практики е повлияло християнството, като ги определи като „фолклорно християнство“. Под тях „дреме“ един предхристиянски пласт, но самите носители на традициите го разбират като такова, каза доц. Недин и допълни, че тези неща присъстват в културата и съзнанието от различни периоди.
Фолклорната култура е локална, но в същото време показва и единство, каза още доц. Недин и допълни, че различията са нормални. Днес се наблюдава известна унификация, което до известна степен се дължи на медии, посочи доц. Недин и даде за пример Трифон Зарезан и зарязването на лозите. Традициите да се избере цар на виното и други моменти от празника, обаче, не на всякъде са еднакви, тъй като има случаи в Разложко жените да зарязват лозята. При кукерите също се наблюдава унификация на името, макар и да има разлики в названията и в начина, по който се изпълняват тези зимни маскарадни обреди.