Иконостасът на църквата „Света Троица“ в Сливен е дело на ученици от художествената гимназия

Иконостасът на църквата „Света Троица“ в сливенския квартал „Речица“ е дело на ученици от Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“. Това каза в интервю за БТА предстоятелят на храма отец Иван Янков. Той е изработен преди около десет години от ученици по специалност „Иконопис“ и със съдействието на тогавашния им преподавател и настоящ директор на училището Александър Дойчинов.
Всички икони, миниатюри, медальони, дори рисунките по дървото заради липса на дърворезба, са направени от младите художници като тяхна дипломна работа.
Изработката на иконостаса е съвместен проект на църковното настоятелство и г-н Дойчинов, посочи свещеникът. "От курса по иконопис направиха идеен проект, по който работиха в годините напред. От настоятелството купиха дърво и бои. Стигна се до това да имаме в новата си история един уникален иконостас и уникален проект.“ 
Храмът, който през миналата 2023 г. навърши 100 години, през деветдесетте години и прехода от комунизъм към демокрация, е бил разграбен и опустошен, разказа свещеникът. Грабителите в бързината изпускат една икона и по някаква случайност тя е храмовата – на нея са изобразени Бог Отец, Син и Светият Дух. Реставрацията й също е дело на ученик от художествената гимназия. „Тази икона е единствената, която оцеля, след като обраха църквата ни", спомня си отец Иван. "В бързината, понеже те са ги напълнили в чували, изтърсват тази икона и тя пада тука, около църквата. Разбира се, и тя е реставрирана от едно дете от Художествената гимназия, а възстановяването й беше негова дипломна работа като реставратор. Ние я откупихме.“
В момента иконостасът се реставрира по програма на Община Сливен.
Храмът разполага с йерусалимия (композиция със библейски сцени), донесена от Божи гроб. Тя е закупена, след като хората от населеното място са „колдвали“. „Това е езически обичай, към който е привнесен християнския елемент", обясни отец Иван. "Събрали са се хора, обикаляли са цяло село и са събирали пари, за да закупят тази йерусалимия, както и за бакърите, за купела, с който кръщаваме“. Композицията проследява живота на Исус Христос и Света Богородица.
„Храмът е създаден в една много интересна година за България – 1923 година, на 21 септември е открит, по време на Септемврийското въстание", разказа още свещеникът. "За тези сто години е имал седем свещеници, от които двама – аз и предходния, отец Василий Рашков, сме изкарали общо 58 години. В негово лице „Речица“ е имала огромен късмет да попадне на един кротък , ерудиран свещеник, който, докато грохна, води службите в тази енория. Когато аз дойдох, сварих общество, което беше християнизирано.“
Паството му в момента не е голямо – около двадесетина души са редовните участници в службите, а четиридесет стоят зад издръжката на църквата. С общи усилия са облагородили пространството около храма, където има места за отдих, градинка и място за игра за децата.
Отец Иван разказа още, че води своите служби на новобългарски език, защото държи присъстващите да разбират думите му и посланието. „Направихме така, че да служим, да е разбираемо и да не е дълго, защото в църквата влизат не богослови, а обикновени християни", каза още свещеникът. "В момента службата не е многолюдна, освен на големите празници, но хората стоят и слушат през цялото време. Сами усещат кога да се прекръстят, кога да се поклонят.“