Има едни пиеси, за които трябва да узрееш - „Лазарица“ на Радичков е една от тях, каза режисьорът Петринел Гочев

Има едни пиеси в българския театър, за които трябва да узрееш, трябва да пораснеш до тях и „Лазарица“ на Радичков е една от тях, каза днес във Враца пред журналисти режисьорът Петринел Гочев. Пиесата се репетира от края на декември и първите ѝ представления пред врачанска публика ще са 23 и 24 януари.
Главната роля е поверена Кирил Стаменов, като освен него на сцената ще има още петима актьори, обясни режисьорът. По думите му репетиции са изключителни и за него са като „откровение“. „Има едни репетиции, в които режисьорът има чувството, че това никога повече няма да се повтори. Знаеш, че това, което се е случило за съжаление ще си го видял само ти и никой друг“, заяви Гочев, допълвайки, че подобни изживявания по време на репетиционен процес не е имал от 2011 г.
„Срещата с Кирил превръща тези репетиции в много благородно преживяване. В смисъл, че се отварят теми за правенето на театър, за същината на театъра, разговори, каквито много отдавна не съм имал“, обясни още Гочев.
Той отказа да разкрие дали в неговия прочит на пиесата накрая Лазар ще слезе от дървото, но разказа историята около първото поставяне на „Лазарица“ от режисьора Младен Киселов и с Григор Вачков в главната роля.  По думите му, когато Радичков започнал да пише пиесата Методи Андонов започнал да настоява Лазар да слезе от дървото, но Радичков категорично отказал. За пиесата разбрал Апостол Карамитев, който я взел да я чете и той започнал да настоява Лазар да слезе от дървото, но авторът продължил да държи на своето. „Методи Андонов си отива, пиесата остава при Апостол Карамитев, който иска да изиграе Лазар, но героят да слезе от дървото. После и Апостол Карамитев си отива, загубва се пиесата и Радичков я пренаписва. Така, че има една „Лазарица“, която е изчезнала“, каза Гочев. По думите му няма свидетелства дали и Младен Киселов, когато започнал да я прави, е настоявал героят да слезе от дървото, но по време на премиерата Григор Вачков слиза.  
Това не е първо представление на Петринел Гочев по произведения на Йордан Радичков. За първи път като студент трети курс поставя в Сливенския театър драматизация по разкази на Радичков, наречена „За хората и свраките“, като тогава среща известният български писател за първи път. „Няма такава благост, добронамереност, той беше толкова снизходително неагресивен към някакъв младок, какъвто бях аз тогава. Не ми е направил никога забележка за конкретните драматизации, как са сглобени произведенията. Не ходеше да коригира, дори не ходеше да критикува. Той беше душа-човек. Идваше и се радваше като дете, което за мен беше много голямо признание“, сподели още режисьорът.  По думите му самият той, след като вече е бил утвърден художник решава да кандидатства във ВИТИЗ през 1993 г. заради представление по Радичков - „Луда трева“ на Маргарита Младенова.