Имам дълбоки чувства към Антарктида, каза роденият там Хосе Мануел Валадарес в рамките на Софийския фестивал на науката

Не съм учен. Не съм експерт. Но имам дълбоки чувства към Антарктида - и това е посланието, което искам да оставя. Това каза за БТА Хосе Мануел Валадарес - шестият човек, роден на Антарктида. В рамките на Софийския фестивал на науката в „София Тех Парк“ той представи лекцията „Роден на Антарктида – Шест“, посветена на малко познатата история на общо 11-те души, родени на ледения континент и на живота в една от най-негостоприемните точки на планетата.
Валадарес разказа, че раждането му не е планирано. Майка му пътува до базата „Есперанса" като част от официална делегация - 48-часова визита, която се превръща в нещо съвсем различно. Три самолета, преход с хеликоптер, инцидент по пътя, и баща му - полковник с десетилетия антарктически опит - тръгва пеша с шейна и кучета, за да стигне до базата. Когато той пристигна, аз вече бях роден, каза Валадарес. Той разказа и как млада двойка лекари на място са импровизирали при раждането му с наличното оборудване, за да го спасят.
Раждането му, както и това на другите десетима, е резултат от политически план на аржентинската хунта за заявяване на териториален суверенитет чрез човешко присъствие на континента. Баща му се е противопоставял на плана, посочвайки, че е безотговорно да се докарват бременни жени на място без болница, летище или спешна помощ.
Майка му умира през 2024 г. - на 22 февруари, Денят на Антарктида в Аржентина. Тя можеше да си отиде на 21-и или на 23-и, или през юни. Но избра тази дата. Има много неща, чиито отговори не знам. Но мисля, че има някакъв смисъл зад тях, казва той.
Основател на фондация Native Antarcticans, Валадарес е развил международна кариера в медиите и публичното говорене в САЩ и Европа. Числото шест се повтаря в живота му като знак - той е шестият човек, роден на континента, а баща му е подкрепил пилота, достигнал Южния полюс като представител на шестата нация в историята. Числото шест играе като магическа игра с личната ми история, казва той.
На въпрос какво би искал да остави като послание на хората Валадарес отбелязва: Вярвам, че Антарктида не се нуждае от териториални претенции. Вярвам, че Антарктида не се нуждае от знамена. Антарктида се нуждае от хора, които работят заедно като едно цяло.
Той посочи Антарктида като модел за международно сътрудничество, при което хора от различни нации не се противопоставят, а работят заедно. Валадарес си задава и въпроса защо като човешки същества не можем да постъпваме по същия начин навсякъде по света.