Имаме щастието да живеем на територия, която носи гените на древни народи и цивилизации, каза археологът Владимир Найденов в Плевен

От най-дълбока древност по нашите земи са се зараждали различни култури. Тук са се смесвали културни, исторически, религиозни, държавни влияния, така че ние имаме щастието да живеем на територия, която носи гените на много древни народи и цивилизации. Това каза ръководителят на отдел „Археология“ в Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен Владимир Найденов. Той бе гост в Националния пресклуб на БТА в Плевен по повод представянето на новия брой на списание „ЛИК“ – „Културното наследство на България пътува по света“.
Балканският полуостров назад във времето е участвал във формирането на европейската цивилизация и култура. Плевенският край като една частица от тази балканска територия допринася със своето културно-историческо наследство за обогатяване на информацията и илюстриране на това, което нашите предци са ни оставили за нас и за нашите поколения, отбеляза археологът.
По думите му сред разпознаваемите и емблематични съкровища от Плевенския край е Вълчитрънското златно съкровище. От този период е и златната купа от остров Персина до Белене. Внимание заслужават и бронзовите съкровища от село Върбица, познати в науката като Върбица 1 и Върбица 2. Значимо е и сребърното съкровище от село Бохот, от античния период - това от Голяма Брестница, и различни монетни находки, монетното съкровище от местността „Майтапа“ край Плевен, както и Никополското съкровище от късното Средновековие.
Тези културни ценности са разнообразни по вид и изработка. В последно време във връзка с политиката на нашата държава за популяризиране на културното ни наследство, някои от тези ценности, съхранявани във фонда на РИМ – Плевен, доста често са представяни в страната и чужбина, подчерта Найденов.
Най-много участия в изложби в чужбина има златната купа от Белене. Тя е изработена от златен лист с чистота 23,65 карата. Съдът е открит случайно през 1982 г. при изкопни работи на дълбочина около 2 метра. Датирана е около 12 – 11 век пр.н.е. Купата е показвана в Монреал, Канада; Брюксел, Белгия; Бон, Германия; Базел, Швейцария; в Япония; в Берген, Норвегия. 
Друго представяно съкровище е това от село Бохот, открито през 1929 г. То се състои от девет сребърни купи, поставени в бронзово котле (ситула). При него интересното е, че рядко се срещат такива находки от девет еднакви съда, посочи археологът. Датирани са около края на втори – началото на първи век пр.н.е. Това съкровище е експонирано през 2023 г. в Скопие, Република Северна Македония в изложба под наслов „Сребърна Тракия“. 
Друго популярно и често представяно в различни изложби е съкровището от Голяма Брестница. То е открито при оран през 1958 г. Състои се от един голям цилиндричен съд и пет по-малки касероли с надписи. В близост до него са открити над 2000 римски монети от средата на първи до средата на трети век, както и оброчни плочки на Тракийския конник, което ни води на мисълта, че в тази зона е съществувало голямо светилище от Античната епоха. Това съкровище е пътувало в Норвегия, Швейцария, Северна Македония, каза още археологът.
Според него тези изложби допринасят за популяризирането на нашето наследство по света. В национален план тези ценности са представяни в редица изложби на други музеи, което за нас също е важно, защото има възможност за обмен, а нашите съграждани да се докоснат до материалното културно наследство на други региони на страната, допълни Владимир Найденов.