Императорският пингвин официално е "застрашен" вид

Под заплаха от климатичните промени, които засягат Антарктида, императорският пингвин вече е сред "застрашените" видове в новия референтен списък, изготвен от Международния съюз за опазване на природата (IUCN), предаде АФП.
Популацията на тази емблематична птица ще намалее наполовина до 2080 г. поради затоплянето, което води до отстъпване морския паков лед, според организацията, обединяваща правителства, неправителствени организации и учени.       "Това е вид, който е тясно свързан многогодишния морски лед. От 2016-2017 г. обаче се наблюдава значително намаляване на площта му около Антарктида като цяло. Следователно без морски лед видът ще има големи затруднения да оцелее", обяснява пред АФП Кристоф Барбро, изследовател във френския Национален център за научни изследвания (CNRS).
Пингвинът преминава от статут на "почти застрашен" към "застрашен" вид в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата - световен референтен регистър за състоянието на опазването на растителните и животинските видове. 
Антарктическата морска котка, която досега се считаше за вид "с ниска степен на загриженост", също е класифицирана като "застрашен" вид. 
"След внимателна оценка на различни потенциални заплахи стигнахме до заключението, че климатичните промени, причинени от човека, представляват най-значителната заплаха за императорските пингвини", обясни Филип Тратан, член на групата от специалисти, която работи по новата оценка на IUCN.
"Това е "сентинелен" (стражеви) вид, по който можем да съдим за променящия се свят и за начина, по който контролираме емисиите на парникови газове, водещи до климатичните промени", добави експертът, цитиран в прессъобщение.       "Моделите на популацията, които отчитат широк спектър от бъдещи климатични сценарии, показват, че без рязко и драстично намаляване на емисиите на парникови газове популациите на императорските пингвини ще намалеят бързо през този век", посочва IUCN.       Тези птици се хранят с видове (риба, калмари, крил и други), които зависят от леда и понастоящем стават все по-редки.       Фрагментирането и изчезването на морския лед застрашават също така размножаването на тези пингвини, популяризирани от успеха на филма "Походът на императорите" (2005), които предпочитат равната и стабилна ледена повърхност, за да излюпват яйцата, като ги държат на топло между краката си.       Пиленцата след това се отглеждат, докато не развият водоустойчиви пера. Ако обаче ледът се стопи прекалено рано под малките им крака, те рискуват да се удавят и да замръзнат.
"Колониите започват да се преместват и ще се размножават не непременно върху морския лед, а ще се качат на частта от антарктическия континент, която се намира точно зад него", отбелязва Кристоф Барбро.       "Но промените в морския лед и изменението на климата в момента са изключително бързи. И нашето опасение е, че този вид няма да има достатъчно време, за да се приспособи", допълва изследователят.        Популацията на атлантическата морска котка от своя страна е намаляла повече от два пъти от 1999 г. насам, също под въздействието на климатичните промени, които са ограничили достъпа й до храна. Повишаването на температурите в океана изтласква крила (микроскопични ракообразни) в дълбочина в търсене на по-студени води, извън обсега й. Този вид е застрашен и от хищничеството на косатките или леопардовите тюлени.