Ина Добрева прави чрез изложба документален разказ за ароматите

Ина Добрева подрежда изложбата „Сияж“ в столичната галерия „Аросита“. Експозицията ще бъде открита на 18 юни и ще продължи до 2 юли, съобщават организаторите.
По думите на екипа „Сияж“ е личен документален разказ за ароматите, които съпътстват Ина Добрева от детството до съзряването. Тя показва своя колекция от парфюми, подарявани от баща ѝ – моряк при всяко негово завръщане от път в продължение на три десетилетия. С годините ароматите са се трансформирали в капсули на паметта, но и маркер на отсъствието.
Организаторите уточняват, че „Сияж“ (от френски “sillage”) е термин от парфюмерията за ароматния шлейф, който човек носи след себе си, но същевременно и от мореплаването – за следата, която корабът оставя във водата. „Тази двойственост се превръща в метафора на личната история на Ина Добрева и е основна нишка във визуалния разказ. Опитът да се анализира задълбочено ароматът като мост през времето и отсъствието, препраща към въпросите за личната и колективната памет; за травмата, превърната в колекционерство; за връзката обоняние – спомен и колко много неща могат да се случат, докато от един парфюм остане „просто” празна опаковка“, разказват от екипа.
Те отбелязват, че през 2024 г. авторката преболедува два пъти КОВИД-19, като в резултат на това вкусът и обонянието ѝ са почти напълно поразени. Това затруднява нейната работа по проекта и я превръща в истинско предизвикателство, като отваря място за тревожния въпрос: Можем ли да създаваме дълготрайни спомени, когато не са маркирани от аромат? В своята инсталация от архиви и обекти Ина Добрева насочва към това как и къде миналото се съхранява, осмисля и предава в настоящето. По думите на организаторите проектът е опит за изследване на всички тайни на аромата, които влизат в интимен разговор с нас самите.Ина Добрева е родена през 1985 г. Тя е позната като актриса в театъра, киното и телевизията. В последните години работи основно в сферата на визуалното изкуство/инсталацията и пърформанса, с фокус работа с документи и архиви. Основен обект на интерес остава човекът и работите ѝ се превръщат в изследване на всичко това, което го движи, владее и вълнува. Сред предишните ѝ проекти са „За кого бие камбаната“ (Пловдив 2019), „Алиби“ (2021), и документалната инсталация „Намерих тези писма“ (София 2023, Париж 2024).
/ВСР