Необходими се спешни мерки, тъй като възходът на генеративния изкуствен интелект допълнително улеснява създаването на фалшива наука.
В последните години науката е изправена пред безпрецедентна криза на почтеността. „Фабрики за съдържание“ предлагат фалшиви научни статии срещу заплащане между 180 и 5000 евро, като използват изкуствен интелект, откраднати данни и плагиатство. Те се рекламират активно в социалните мрежи и често действат под прикритието на „редакционни услуги“ или „научно консултиране“. Най-широко разпространение тези практики имат в държави с агресивни изисквания за брой публикации – Китай, Индия, Иран и Русия, но потребители има и в САЩ, Германия, Малайзия и други страни.
Генеративният изкуствен интелект дава допълнителен тласък на тази индустрия за измами. Той се използва все по-често за бързото създаване на уж оригинални и формално коректни текстове, които трудно се отличават от реална научна работа.
Разследване на сп. Science и базата данни Retraction Watch идентифицира няколко „фабрики за съдържание“ и повече от 30 редактори на реномирани списания, които са замесени в този вид измамна дейност.
По данни на Cabells Predatory Reports броят на т.нар. „хищни“ списания е достигнал 19 834 към юни 2025 г., в сравнение с около 13 000 през 2020 г. Особено тревожна е появата на клонирани списания, които крадат идентичността на легитимни научни издания.
През 2025 г. в. Wall Street Journal публикува още притеснителни данни, според които броят на фалшивите статии се удвоява на всеки 1,5 години, докато увеличението на легитимните публикации е значително по-бавно.
Друг индикатор за увеличаване на организираните научни измами е нарастването на броя на оттеглените публикации. Между 2020 и 2024 г. измамните практики като „фабрики за съдържание“, фалшиви рецензии и автоматично генерирани текстове са причина за 30,1% от оттеглянията, докато делът на плагиатството е 6,8% (Plos One, 2024).
Независимо че е трудно да бъдат дефинирани статиите, които са продукт на „фабрики за съдържание“, те имат определени отличителни белези – използване на идентични или сходни изображения и текстове, неправилни или погрешно идентифицирани данни, проучвания с необичайно голям брой участници или неправдоподобно кратък период за набиране на желаещи да участват в дадено изследване. Други характеристики, които правят впечатление, са наличието на необичайно голям брой публикации от едни и същи учени за кратък период, автори, свързани с институции без изследователски програми, както и подаване на готови ръкописи необичайно бързо след приключване на проведеното изследване.
Друг сериозен проблем е компрометирането на процеса на рецензиране чрез създаване на фиктивни профили на рецензенти и злоупотреби с редакторски акаунти, което позволява на нискокачествени статии да получат положителна оценка и впоследствие да бъдат публикувани.
Феноменът придобива глобални мащаби и започва да функционира като организирана индустрия, в която се залага на количество за сметка на качество. Публикуваните фалшиви статии често продължават да бъдат цитирани дори след тяхното оттегляне, което задълбочава проблема.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Национално издателство "Аз-буки". Автор на публикацията е Д-р Савина Кирилова, научен консултант на Национално издателство „Аз-буки“.)
/КБ