Инициативата "Алеко днес" на БТА събра представители на културно-образователния и обществения живот на заключителна среща-разговор в Свищов

Инициативата "Алеко днес" на Българска телеграфна агенция (БТА) събра представители на културно-образователния и обществения живот на заключителна среща-разговор в зала 1 на Община Свищов. Кампанията е посветена на 160 години от рождението на Алеко Константинов и включва поредица от дискусии на БТА в цялата страна. 
Модератор на срещите е доц. Йордан Ефтимов – литературен изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет, който разясни идеята на инициативата на БТА. В срещата разговор взеха участие генералният директор на БТА Кирил Вълчев, доц. Георги Лозанов, директор на Дирекция ЛИК в БТА, д-р Генчо Генчев, кмет на община Свищов, Росен Маринов, директор на Дирекция „Култура и културно наследство“ в община Свищов, доц. Юлия Николова, писател и литературен историк, Анатолия Тодорова, уредник в Исторически музей в Свищов, както и учители и ученици.
Доц. Ефтимов припомни част от богатата биография на Алеко Константинов и подчерта, че са проведени 24 разговора досега, в които са засегнати различни теми, свързани с живота и творчеството на Алеко. Той съобщи за издаването на специален брой на списание ЛИК, който ще излезе през ноември и ще включва текстове от 160 думи на 160 автори с различни професии и погледи по темата „Алеко днес“. Доц. Ефтимов коментира литературния герой на Алеко – Бай Ганьо, и схващането му като социален тип от различни критици. 
В словото си генералният директор на БТА Кирил Вълчев разказа за първоначалната идея за създаване на инициативата, която  включвала пресконференции с холограма на Алеко в пресклубовете в страната. "Една от идеите беше цялата година да бъде посветена на Алеко Константинов, да не бъде формално, защото за мен най-важното от разговорите е ще можем ли да говорим за идеали в този меркантилен свят", каза Вълчев. По думите му това, че много хора присъстват и говорят истински за Алеко, дава надежда на България, че има водачи, които да не търсят богатство и приспособяване заради благосъстояние. 
"Няма никакъв смисъл от просперитет без нравственост. Трудно е да убедиш младите, че не е най-важно да станеш богат, че щастието често пъти няма нищо общо с богатството", каза Вълчев. Най-големият смисъл на този разговор е да видим в Алеко истинския отговор какво е щастие и той не е в 95 стотинки в джоба или в Солунската митница, добави той. 
"С тази среща ние използваме Алеко като огледало, в което да се огледаме днес, и да видим собствените си образи, такива каквито са – поколенчески и индивидуални", каза доц. Георги Лозанов. Той посочи това, което тръгва от образа на Алеко и описва нашето битие, разказвайки за комунизма. Алеко можеше да бъде приобщен и да бъде вкаран в комунистическата идеология, прекроен така, че да свърши работа. В основата си обаче Алеко бе борец срещу диктатурата, а комунизмът беше диктатура, каза доц. Лозанов.
Той посочи три идентификации с Бай Ганьо, които имат пряко влияние върху развитието на съвременния живот, ценностите и мисленето. Първото нещо е, че гротескната фраза „всички са маскари“ се превърна в реално политическо отношение, което според него не е правилно. На второ място той посочи „келепира“. По думите му този модел се превръща в ценност и само наивниците не правят далавери. На трето място постави ксенофобията, насочена най-вече към европейците. Според него е опасна поука мисленето, че ние сме важни и силни, защото се харесваме, а нямаме способността да бъдем толерантни към другите.
Кметът на Свищов съобщи за различни инициативи на общината, провеждани под егидата на Алеко, като провеждането на ученически конкурс за къс хумористичен разказ и други. Росен Маринов разказа за поредицата „Препрочитаме Щастливеца“, осъществена съвместно с Българска национална телевизия (БНТ), в която изявени свищовлии – творци, учители и общественици, препрочитат откъси от различни Алекови творби. 
Участниците в дискусията коментираха още актуални теми, свързани с роднинските и приятелските връзки на Алеко Константинов. Те припомниха факти от живота на Алеко, неговите постижения и интензивен живот. 
Доц. Юлия Николова коментира политическите възгледи на Алеко, свързани с европейското му образование и контакти. Алеко Константинов се пада племенник на Иван Шишманов, заяви тя. За първи път в разговорите за Алеко тя спомена Фридрих Шпилхаген, който е съвременник на Алеко.
Уредникът в Исторически музей в Свищов Анатолия Тодорова припомни в разговора, че бащината къща на Алеко е отстъпена на Общината за девическо училище, а по-късно през 1926 г. тя се превръща в исторически музей, чрез дейността на създаден комитет. Къщата-музей в Свищов пази сърцето на Алеко, оригинала на „До Чикаго и назад“, както и други негови произведения, каза тя.
В края на срещата участниците получиха покана да се включат със свои текстове в специалния брой на списание ЛИК, посветен на автора и годишнината от рождението му.