Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) бе домакин на кръгла маса под название: „Аспекти от доброволчеството в България“. Събитието бе организирано от секция „Балканска етнология“, в рамките на проект „Доброволчеството в България – история, каузи и препоръки (Heroes)“, информират от ИЕФЕМ-БАН.
„Целта на събитието беше да започнем научен дебат във връзка с множеството теми, свързани с доброволчеството“, каза доц. д-р Мила Маева от ИЕФЕМ – БАН, ръководител на проекта.
„Доброволческите дейности са важна част от разнообразни обществени процеси, прояви или кризисни ситуации. Те носят позитивна промяна и допринасят за утвърждаване на гражданското общество. За нас, като изследователи, е важно да открием до каква степен те моделират обществени и междуличностни отношения, спомагат изграждането на по-добра материална и духовна житейска среда и се отразяват върху ценностната система и духовността“, допълни тя.
В кръглата маса, провела се на 11 април, участие са взели всички членове на интердисциплинарния екип – учени от ИЕФЕМ – БАН, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград и Института за населението и човека при БАН. „Всеки един от тях разработва различни аспекти от доброволческата дейност в страната. Слушателите в залата и онлайн имаха възможност да се запознаят с исторически личности – пионери на доброволчеството в България, драматичните събития покрай чирпанското земетресение в началото на ХХ век, съвременните предизвикателства пред доброволците при различни бедствия, както и новите тенденции на алтруизъм сред младите поколения. Резултатите от тези изследвания ще бъдат публикувани в два предстоящи броя на сп. „Българска етнология“, казват от екипа.
Организаторите уточняват, че научноизследователския проект „Доброволчеството в България – история, каузи и препоръки (Heroes)“ е финансиран от фонд „Научни изследвания“ (КП-06-Н80/10 - 2023 г). Той е насочен към проучване на ролята на доброволчеството като социален капитал за повишаване на качеството на живот на локалните общности и българското общество като цяло. Целите му са синхронизирани с европейската политика за развитие, както и с плана за повишаване на конкурентоспособността чрез разгръщане на иновациите, отбелязват те.
/ВСР