Авторите на изследването от университета "Макгил" отбелязват, че тези методи обаче действат по различен начин.
В тестовете са участвали 54-ма души, на които не е било позволено да спят в продължение на 30 часа. Част от тях през това време е трябвало да карат велосипед в продължение на 20 минути с умерено-интензивно темпо, други са си почивали, а трети са спали през деня. Паметта на изследваните лица е била тествана три дни по-късно.
Резултатите са показали, че карането на колело е подобрило разпознаването на запомнения материал с 21 процента в сравнение с контролната група, а дневният сън - с 23 процента. Това означава, че кратката физическа активност почти не отстъпва на съня.
Пътищата към този резултат обаче са се оказали различни. При изследваните лица, които са спали през деня, електроенцефалографията е показала намаляване на признаците на "умора" на мозъка, докато при спортуващите тези показатели са останали високи. Това показва, че карането на колело е подобрило паметта не за сметка на почивката на мозъка, а чрез някакъв друг механизъм.
Според изследователите предимството на физическата активност е в нейната достъпност: човек може да върти педалите или да се разходи бързо дори когато не е възможно да подремне, какъвто например е случаят при работещите на смени или лекарите.
"Упражненията са достъпни, евтини и лесни за прилагане", отбелязва водещата авторка на изследването Мадхура Лотликар.
Подобни резултати са получени и от британски учени година по-рано - 20 минути умерено каране на велосипед са подобрили умствената работоспособност при хора, които не са спали достатъчно.
Изследователите отбелязват, че както сънят, така и упражненията са само временна подкрепа, а не заместител на пълноценния нощен сън, от недостиг на който страдат между 20 и 40 процента от хората по света.