Дияна Боева изтъкна като любопитен факт, че през 1928 година Далчев пребивава в Рим при своя брат скулптор, където слуша лекции по история на изкуството. „След 9 Септември 1944 година Атанас Далчев и неговата поезия са наричани упадъчни, маргинализират поета. Остава дълго време без работа, защото излиза извън идеологическото, извън плакатното и от така високопарния стил, който се налага сред някои поети точно по това време“, каза още Боева. Тя допълни, че можем да запомним Далчев с това, че той е преводач от пет езика, сред които френски, испански, италиански. „Атанас Далчев има тих, скромен живот. Той издържа своето семейство предимно чрез преводи, защото не успява да се впише. Неговите приятели го определят като ведър човек“, посочи още Боева.
Тя завърши своя разказ за поета Атанас Далчев с неговото стихотворение "Синеокото момче", което е посветено на Александър Геров.
Списание ЛИК на БТА посвети брой на поета Атанас Далчев (1904-1978), от чието рождение на 12 юни тази година се навършиха 120 години.