Инвазивните видове процъфтяват, докато глобалното затопляне преобразява Средиземноморието


Със затоплянето на Средиземно море под водата се наблюдава тропическа трансформация и чужди видове променят облика на местните екосистеми, предаде Ройтерс.
Пепис, капитан на малка рибарска лодка, ловко изважда две риби лъв, хванати в експериментални капани край бреговете на Кипър, отрязва отровните им шипове, изкормва ги и ги хвърля в кофа. 
Около него Средиземно море прилича на стъклено огледало, като спокойната му повърхност почти не подсказва за драматичната промяна, която се случва под водата.
Рутинните действия на Пепис са част от по-мащабните усилия на учените да проследяват и контролират разпространението на инвазивни видове като рибата лъв в тези води. Условията тук се променят под въздействието на комбинация от фактори - повишаването на морските температури и Суецкият канал, който улеснява навлизането на риби от по-големите тропически ширини. 
Скорошно проучване на Кипърската академия на науките, литературата и изкуствата, основано на изследвания на учени от 11 страни, изчисли, че на всеки две седмици в Средиземно море навлиза нов вид. 
Според доклада общо в Средиземно море има над 1000 вида, които не са местни, което представлява увеличение спрямо близо 800-те вида, преброени в друго проучване на Европейската агенция за околната среда за периода 2012-2017 г.
Тропическите новодошли видове от Червено море и отвъд него изместват местните видове, променят хранителните вериги и застрашават риболова, посочват експертите.
Това е поредният признак за въздействието на климатичните промени, които това лято нанесоха огромни щети в Европа, предизвиквайки рекордни горещини, суша и горски пожари.
Това буди сериозни опасения сред природозащитниците: въпреки че заема едва 0,8 процента от общата площ на Световния океан, Средиземно море е дом на част от морските видове в света, която според някои оценки достига до 18 процента.
„Промените са драстични, особено след 2000-ната година", казва Периклис Клейту, учен от базираната в Кипър лаборатория за морски и екологични изследвания (MER), която търси начини за намаляване на въздействието на инвазивните видове.
„Виждаме как все повече чужди видове се разпространяват и доминират в морската среда, докато, за съжаление, местните видове намаляват", допълва Клейту.
Според учените за рибата лъв, проявяваща ненаситен апетит за местни риби и ракообразни, няма хищник в Средиземно море, който да я застрашава.
В околностите на Кипър MER тества селективни капани, предназначени да привличат рибата лъв и сините раци, като същевременно позволяват на другите видове да избягат.
В Гърция все по-разпространените чужди видове нарушават морските екосистеми. През последните десетилетия в гръцките води са проникнали над 230 вида, според Параскеви Карачле, научен директор в Гръцкия център за морски изследвания.
Новите видове нарушават екосистемата по различни начини. Рибите зайци се хранят интензивно с водорасли, създавайки лишени от растителност зони под водата и конкурирайки се с местните растителноядни риби в Средиземно море.
Рибата Lagocephalus е хищник, чиито токсини могат да бъдат смъртоносни за хората. Тя напада други риби и е свързана с доклади за намален улов на октоподи. Гръцките и кипърските власти предлагат на рибарите награди за уловените екземпляри от този вид.
„Инвазивните видове завладяват нашите морета, а това засяга както местното биоразнообразие, така и икономиката", казва Кристина Какули, морски биолог в MER.
Учените търсят начини за приспособяване. Една от възможностите е потребителите да бъдат приучени да консумират нови видове риба.
Рибата лъв е безопасна за консумация, след като бъдат отстранени шиповете ѝ. 
„В началото хората се страхуваха, но сега разбират, че това е висококачествена и вкусна риба", каза Петрос Янгу, готвач, който работи с MER по проекта Life Prometheus. Финансираният от Европейския съюз проект търси начини за намаляване на случайния улов на акули и скатове, като същевременно насърчава методи за улов на инвазивни видове.
В Ливан и Турция се появяват нови пазари, а атлантическите сини раци са намерили купувачи в Тунис.
Гръцки морски изследователи са тествали начини за отстраняване на токсините, за да превърнат рибата балон в рибно брашно за отглеждани в развъдници лавраци. Други изследвания проучват възможните приложения на чуждоземните видове в козметиката, хранителните добавки, кожените изделия и средствата за облекчаване на болката.
Намирането на приложения за новодошлите видове може да се окаже по-лесно, отколкото откриването на един-единствен фактор, който да е причина за тяхното разпространение и въздействие. Учените посочват, че ситуацията изисква постоянен и дългосрочен мониторинг. „Морето е много сложно. В него има толкова много объркващи променливи, които си взаимодействат едновременно", казва Периклис Клейту.

Париж

Публикуваните данни от мисията на европейския космически телескоп "Евклид" обхващат над 900 милиона галактики

Европейската космическа агенция (ЕКА) публикува първия си голям набор от данни от мисията на орбиталния телескоп „Евклид“, чиято цел е...

София

Владимир Шунев ще представи изложбата „Пълнолуние“ в София

Изложбата „Пълнолуние“ на художника Владимир Шунев ще бъде открита на 16 ноември в галерия „Париж“ в София. Експозицията ще включва...

Пазарджик

В Пазарджик организират благотворителна коледна кампания в подкрепа на две деца

Дарителска кутия в подкрепа на шестгодишните близначки Дария и Наталия Георгиеви ще бъде поставена във фоайето на Начално училище (НУ)...

Димитровград

Поетът Атанас Георгиев ще представи в Димитровград новото издание на стихосбирката си „Единственият ден“

Поетът, есеист и преводач Атанас Георгиев ще представи второто преработено и допълнено издание на стихосбирката си „Единственият ден“ в Дома...

Петрич

Интердисциплинарен открит урок под наслов „Науката под прикритие – Кой ще спаси лабораторията?“ се проведе в Младежкия център в Петрич

Интердисциплинарен открит урок под наслов „Науката под прикритие – Кой ще спаси лабораторията?“ се проведе в Младежкия център в Петрич...

София

Проф. Симо Лазаров в „Час ЛИК“: Не трябва да се допуска изкуственият интелект да завладее твореца

Проф. Симо Лазаров е композитор, музикант, изследовател и един от пионерите на електронната и компютърната музика в България. Професионалният му...