„Иронията е оръжие, с което писателят най-често може да пореже самия себе си или да си направи харакири”, каза пред БТА писателят и драматург Александър Секулов. Снощи той представи своя роман „Корабът на сирените” (изд. „Хермес”) в литературната програма на петия фестивален ден на Празниците на изкуствата „Аполония”. Събитието се състоя в Художествената галерия на морския град. Модератор на срещата бе Светлозар Желев.
Пред БТА Александър Секулов разказа кои са сирените и какви са „митичните” сили, които те имат в неговия роман. „Сирените са идеологиите, които пътуват с ветроходи и прелъстяват човечеството”, каза той. Писателят посочи и какъв е шифърът, който стои отвъд подзаглавието на книгата - „Контрареволюционен роман с френски сладкиш”. Секулов коментира също и дали успял да да открие баланса между театъра и литературата през годините.
Г-н Секулов, кои са сирените във Вашия роман и какви са силите, които те притежават?
- За разлика от митологичните сирени, които стоят на един остров и покрай тях минават мореплавателите, които биват прелъстени от тяхното пеене, в моя роман сирените са идеологиите, които пътуват с ветроходи и прелъстяват човечеството. Но, разбира се, всичко това е разказано, надявам се, много леко и лекокрило.
За мен една книга, нейната ценност е в това да бъде дочетена.
Какво е закодирано в подзаглавието - „Контрареволюционен роман с френски сладкиш”?
- Той си е контрареволюционен роман. Защото романът е пародия на революцията, а революцията е пародия на еволюцията. В тази крилата фраза, общо взето, е цялата много смешна, надявам се, история за това как една ветроходна лодка с трима руснака се разбива в един кораб, на който снимат еротични филми…
В литературата като какъв тип оръжие се използва иронията?
- Иронията е оръжие, с което писателят най-често може да пореже самия себе си или да си направи харакири. Според мен тя първо служи за обезвреждане на авторското его и на митоманиящината му. След това служи, общо взето, да направи писмения живот по-приемлив и по-лек за възприемане от читателя.
Общо взето, „белите” книги много често съдържат иронията и смеха, а „бели” книги няма много по-света. Няма много и такива персонажи.
Как успявате да намерите баланс между литературата и театъра?
- Ами не го намирам. Никакъв баланс не намирам между литературата и театъра (смее се – бел.а.)
А как ги съчетавате тогава, когато не е балансирано?
- Аз не правя разлика. Не правя разлика между поезия, проза и драма. Това е някаква форма на изразяване, но това го разбрах с годините. В началото съм се страхувал от всеки един литературен род, с който съм се захващал и винаги ме е водил някакъв напълно необясним и с нищо незащитен кураж.