Иска ми се да виждаме Националната галерия пълна с хора на всякакви възрасти и много деца, каза пред БТА директорът Анелия Николаева

Винаги ми се е искало да виждаме Националната галерия пълна с хора на всякакви възрасти и много, много деца. Тя да бъде много живо и силно предпочитано място. Пространствата да бъдат изпълнени с живот. Това каза пред БТА директорът на Националната галерия Анелия Николаева.
Тя встъпи в длъжност в края на юни т.г., след като спечели конкурса за мястото с най-много точки и по думите на журито, с „много амбициозна концепция“.
„Като човек, който познава спецификата на работата в тази институция, аз естествено в концепцията си изложих своите представи за това как едно звено от структурата или един конкретен поток от работа може да се развие и оптимизира и си позволих да помечтая, като напълно смятам, че мечтите са постижими“, казва тя.
Моята концепция се ръководи от идеята за Националната галерия най-вече като много по-отворен за публиката музей. На практика това е световна тенденция – всички музеи се стремят да печелят, колкото се може, повече публика. Това, освен, че е главна предпоставка за развитие на профила на музея и позиционира по-добре мястото му в общественото пространство, разбира се, има и сериозен икономически ефект, казва Николаева.
Програмата по отношение на публиката, която тепърва ще заложим, е в посока на по-детайлно разработване на цялостна стратегия, започваща от мониторинг на участието на посетителите в галерийния живот и техните впечатления и очаквания, през добре конципирани различни образователни инициативи, не само за най-малките, до създаване на все по-атрактивни и привлекателни изложби и културни събития чрез най-нови форми на експониране. Това, което на мен винаги ми е липсвало в Галерията е обособяването на пространства за отдих и кафе пауза, зони за игри и такива с достъп до интернет и различни дигитални преживявания, допълва още тя.
Директорът на Националната галерия отбелязва още, че от друга страна все още има много да се желае по организацията на чисто музейната работа, която е базово наше задължение. „Тук трябва да се отвори темата за продължаващата дигитализация на музейните фондове, за цялостното фотодокументиране на всички колекции, за изработката на нов сайт, за оптимизиране на работата по изготвянето на изложбения план, за анализ и начертаване на политика в изложбената дейност, за отварянето на Галерията повече към международни проекти и т.н. и т.н. И всичко е взаимосвързано, всичко е една сложна амалгама. Изготвянето на стратегия за придобиване на нови произведения например касае реализацията на завещанието, направено в полза на Националната галерия от Маргарита Занев, което предвид принципната липсата на средства за откупки, действително ще подпомогне попълването на сериозни празнини в колекцията българско изкуство“, посочва Николаева.
КЪЩИТЕ МУЗЕИ
Националната галерия е най-големият български музей за изобразително изкуство, предвид обема на колекциите, а също така и площите, които заема. А тези площи, извън изложбената и научно-изследователската дейност, са едно физическо присъствие на поредица от сгради, някои от които са паметници на културата. Всички те имат нужда от поддръжка, а към днешна дата – и от спасяващи ремонти. Най-болното за мен място в момента са нефункциониращите оптимално къщи музеи, които имаме. Сега предстои ремонт на къщата музей „Иван Лазаров“, за която е обявена обществена поръчка, но се чака финансиране, разказва директорът на Националната галерия.
Един от приоритетите за нея е да се преборят с тези затворени къщи музеи, защото там може да се случва съпътстваща програма. Николаева уточнява, че всяка от тези къщи музеи е свързана със своя специфика, свързана с имената на големите фигури в нашето изкуство Андрей Николов, Иван Лазаров, Александър Божинов, Вера Недкова и Никола Танев. Освен популяризирането на тяхното дело като част от културната история на България, къщите музеи, намиращи се при това в централни части на столицата, биха били своеобразно продължение на Националната галерия.
„Но така или иначе ние ги притежаваме тези пространства и би било грехота те да не бъдат разработени в една или друга посока, която не просто да рекламира дейността на Националната галерия, а да бъдат културни центрове отново привличащи публика, в които могат да се случват събития от всякакво естество – изложби, концерти, премиери на книги  това да бъдат едни живи културни пространства“, казва тя.
ОПИТЪТ В НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
Анелия Николаева има дългогодишен опит като служител в Националната галерия преди да стане неин директор. Според нея това по-скоро помага, защото познаването на целия „професионален пейзаж“ с всичките му позитиви и негативи е добра предпоставка за по-успешното справяне с проблемите.
„Аз винаги съм смятала, че работата на такова място е по-скоро осъзната мисия. Самата ни професия (имам предвид на историка на изкуството) е в известен смисъл обществено ангажирана. Но тук веднага трябва да подчертая, че вървим заедно с реставраторите. Ние – специалистите в музея, имаме работа, която по дефиниция  е обърната към обществото. Малцина осъзнават, че ние имаме изключителната привилегия да работим именно в Националната галерия, където участваме в сложния процес по обгрижване и цялостно управление (вкл. изучаване и популяризиране) на най-голямата държавна колекция с изкуство. И затова когато говорим за „отвореността“ на музея, трябва да се има предвид винаги двупосочната връзка между нас и обществото и нещо много важно – да се подпомага неговото разбиране за характера на нашата работа, уважението към нея и дума да няма – достойното заплащане, което все още не се случва“, казва тя.
ПРОМЕНИТЕ
Предстои оптимизиране на вътрешния ред и преструктуриране на цялата работна организация, с обособяване на нови звена, които в момента липсват, но които спецификата на работата доказа, че са необходими, за да може този сложен организъм да върви по-добре и по-резултатно.
„Работата не е никак малко, тя е строго специфична, случваща се на различни нива и музейните специалисти, които сами по себе си са хора с висок ценз, грижещи се за фондове с движими културни ценности, на практика имат нужда от много добро систематизиране, структуриране, планиране“, отбелязва Анелия Николаева.
Тя отбелязва, че десет години след обединяването на двете институции – бившите Национална галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ) и Национална художествена галерия (НХГ), след събирането на по-голяма част от фондовете в хранилищата на сградата на „Квадрат 500“, Националната галерия вече се нуждае и от нови площи за депа. Например остро стои въпросът за колекциите „съвременно изкуство“, в които произведения от инсталационен вид изискват широки пространства.
„КВАДРАТ 500“
В концепцията си Николаева отбеляза, че експозицията в „Квадрат 500“ е „морално остаряла“. Според нея трябва да има друг разказ. А разказът е важен, и трябва да бъде така поднесен, че дори хора, които не са изкушени от изкуството, да могат с лекота и разбиране да следват експозиционния ход.
„Отделно, на мен ми се струва, че иновативни подходи в експозиционните решения трябва да бъдат много по-активно използвани. Много повече трябва да мислим бъдещите си изложби през идеята за вече станали задължителни форми на дигитално присъствие. В постоянната експозиция, според мен, задължително трябва да направим повече точки, предназначени за незрящи посетители или други със специални потребности; или за малки зрители, за които забраната да пипат или близкият контакт с произведението да отпадне когато до оригинала поставим копие с игрови елемент. Т.е. стремежът ни ще бъде към реализиране на повече интерактивни места, които директно и смело да въвлекат зрителя в експозицията и нейния разказ“, подчертава директорът на Националната галерия.
Според нея познавателният характер на всяка постоянна експозиция не бива да бъде омаловажаван, затова освен с пренареждането на залите, разказът в образи паралелно трябва да бъде допълван с дизайнерски и атрактивно намерени текстови решения, които да позиционират съответната зала в общия разказ за по-глобални процеси от развитието на българското и европейското изкуство.
ДЪЛГЪТ
Министърът на културата Мариан Бачев обяви, че Националната галерия има задължения от над 3,7 милиона лева за такса „Смет“. Анелия Николаева казва, че не знае за други задължения на институцията, която вече оглавява, а погасяването на този дълг е било сред първите неща, които е задвижила с влизането в директорския кабинет.
„Ние сме в комуникация вече със Софийска община. Аз гледам оптимистично на нещата. Има пътища, по които този въпрос може да бъде решен. Безспорно законът трябва да се спазва и според него и проведените предварителни разговори до момента е възможна форма на разсрочено плащане. Макар, че Законът в настоящия си вид е несправедлив към културните институции, защото критериите за формиране на въпросната такса е площ и данъчна оценка. Ясно е, че „Квадрат 500“ по тях изпада в неблагоприятна ситуация, да оставим настрани, че въпросната „голяма площ“  не генерира битов отпадък. Надявам се с този случай да успеем да ангажираме вниманието на законодателната власт за реални и облекчаващи културните институции промени. Сериозният проблем на тази ситуация към днешна дата е, че с подобни задължения, ние сме възпрепятствани да кандидатстваме във важни за нас програми, които дофинансират нашата дейност“, казва тя.
НОВОСТИТЕ
Сред идеите за допълнително финансиране на галерията е въвеждането на абонамент, което е част от цялостната визия за по-динамично общуване на музея с публиката.
„Това, разбира се, е само част от по-глобална стратегия за различни форми на привличане на публика, които да имат икономически ефект за институцията. В този ред на мисли е и ситуацията с липсваща досега възможност за купуване на билети онлайн например. Но на въпроса за абонамент – първо, за да го въведем, трябва да подготвим продукт/продукти, които да предложим насреща. Искрено се надявам следващата година да успеем да реализираме тази идея, защото има хора, които освен че обичат да ходят по изложби, са отворени изцяло към събитията в живота на Галерията и аз вече имам уверения на част от тях, с готовност да участват в такава програма“, отбелязва Николаева.
Според нея, такъв абонамент от 100 лева на човек, а дори и по-малък, би бил добър приход за Националната галерия. „Идеята да търсим различни форми на финансиране също е наш важен приоритет и ползвайки успешните световни практики, мисля, че това би могло да бъде приложено и при нас“, обяснява директорът на Националната галерия и отбелязва, че тепърва предстои разработване на отделни програми за различните публики, така че бъдещите абонати да се връщат отново в галерията.
Друга идея, по която се работи, е дигитален каталог. Той е част от политиката за дигитализация на музейните колекции в страната. Според нея дигитализацията на колекциите и създаването на тези информационни платформи е съществен приоритет с отношение към връзките между музея и други професионални структури.
„Според мен не е проблем следваща година на някакъв пилотен етап, подобна платформа да заработи, предвид свършеното в тази област досега. Така много по-лесен ще става контактът между нас и нашите колеги, а нашата колекция ще бъде далеч по-видима и за тях, и за колеги в чужбина. Много по-лесно ще можем да намерим пресечни точки между нашето изкуство и изкуството на другите балкански страни. Посоката към по-голяма видимост, към по-голяма отвореност на институцията е базова“, казва тя.
УЧИЛИЩЕ В МУЗЕЯ
Сред приоритетите на Анелия Николаева като директор е да привлече все повече деца в залите на Националната галерия. Българската образователна система обаче трябва да се промени в тази посока. По думите й голям е проблемът, че е трудно извеждането на учениците от училище и като цяло официално не се стимулира контакта с музейните институции в учебния процес. Според нея, на базово ниво, още когато се правят програмите, трябва да има разговор и участие в тях и от страна и на музейните специалисти.
„Бихме могли активно да участваме в подобен диалог, бихме могли да партнираме в проекти за изнесено обучение по различни учебни предмети в музейните пространства. Тази тема като цяло засяга цялата ни музейна мрежа, която би могла да бъде от голяма полза на българския учител. Отделно историята на изкуството може да бъде адаптирана за по-малки или за по-големи ученици чрез специално изработени допълнителни форми на обучение през игрови модули, през презентации с участието на самите подрастващи. Тази тема за мен е важна и намирането на изход от ситуацията сега е належащо“, казва тя.
Николаева планира да привлече и повече студенти в галерията - като доброволци, а и като стажанти. Националната галерия вече има колаборация с Националната художествена академия (НХА) и Нов български университет (НБУ),  но според нея работата по отношение на стажантските програми би могла да бъде по-интензивна и със специален фокус върху по-ранно насочване на интересите у младите специалисти. По думите й така ще има връзка между потребностите на музея и изграждането на специалисти с конкретен профил.
Анелия Николаева е родена на 7 март 1971 г. в Търговище. Завършва Националната художествена академия, специалност „Изкуствознание“ през 1996 г. Година по-късно започва работа като уредник в отдел „Ново българско изкуство“ на Националната галерия. През последните десет години е главен уредник в отдел „Изследване и представяне на българското изкуство“ на направление „Българско изкуство“. Автор и съставител на редица издания и каталози, свързани с българското изкуство, както и на изследователски текстове и публикации в специализираната периодика. Член е на СБХ в секция „Критика“. Курирала е значими ретроспективни изложби на художниците Иван Милев, Александър Божинов, Васил Стоилов, Владимир Димитров – Майстора, Йозеф Питер, Цанко Лавренов, както и сборните „Дворецът за изкуството“ в НГ, „Колекция „Иван Бояджиев - Откритието“ в СБХ и мн. др. Сред последните й ангажименти  е поредицата изложби в проекта на СБХ „Галерии. Колекции. Творби“.