Тя е "най-божественото създание, което някога се е появявало на екрана”, казва американският режисьор и актьор Орсън Уелс, цитиран от в. "Гардиън", за Грета Гарбо, от чието рождение днес се навършват 120 години.
Актрисата е сред най-големите филмови звезди на 20-те и 30-те години на миналия век - периодът, в който нямото кино постепенно отстъпва място на продукциите със звук, и известен като Златната ера на Холивуд.
Репликата "Искам да бъда сама", която е от филма й "Гранд-хотел"от 1932 г., заема водещо място в живота на Гарбо. Тези думи често се повтарят в продукции с нейно участие. През 2005 г. Американският филмов институт я постави на 30-ото място в класацията си на 100-те най-запомнящите се реплики от филми на всички времена.
След 27 филма, от които 17 са със звук, Гарбо изненадващо напуска киноиндустрията и се скрива от света. Ликът й от големия екран обаче остава незабравим и до днес тя е смятана за една от най-големите кинозвезди.
Лицето на Гарбо е като платно от емоции, пише критикът Ролан Барт в свое есе, цитирано от "Ню Йоркър". Филмовият историк и критик Дейвид Денби е на мнение, че тя въвежда финес в изкуството на нямата актьорска игра, а това не остава незабелязано от публиката.
Родена е на 18 септември 1905 г. в Стокхолм с името Грета Ловиза Густафсон. Семейството й е от работническата класа, има брат и сестра. От малка работи, за да печели пари за издръжката на фамилията, след като баща й умира, когато тя е на 14 години. Първото й работно място е бръснарница, където помага. Дебютира пред камерата като тийнейджърка, когато участва в рекламен филм за стокхолмски универсален магазин, където е продавачка на шапки. Това е първата стъпка в реализирането на мечтата й - да бъде актриса.
След като е приета в театралната школа към Кралския драматичен театър през 1922 г., финландският режисьор Мауриц Стилер я забелязва на студентско парти. Той й дава главната роля в немия филм "Историята на Йоста Берлинг" през 1924 г. Стилер е й нейният кръстник - дължи на него сценичния си псевдоним Гарбо.
Начинаещата актриса успява да стигне до Луи Майер, който по онова време е вицепрезидент и генерален мениджър на "Метро Голдуин Майер". След като гледа "Историята на Йоста Берлинг", е впечатлен от очите на Гарбо. "Мога да я направя звезда", възкликва той. И през 1925 г. шведката пристига в САЩ.
В Холивуд Грета Гарбо пробива с мелодрамата "Поток", заснета през 1926 г. В "Плът и дявол" (1926) тя си партнира с Джон Гилбърт, а филмът й носи и слава по света. Според историка Кевин Браунлоу в лентата Гарбо прави "най-еротичното представление, което Холивуд някога е виждал", пише изданието "Татлър". Твърди се, че по време на снимките на любовни сцени никой от двамата не чувал режисьора, когато викал "стоп". Връзката на Гарбо и Гилбърт от екрана се пренася и в живота, а медиите бързо ги сватосват, пише "Татлър". Актрисата обаче няма намерение да се омъжва.
В писмо до най-добрата си приятелка Мими Полак, с която се познават още от театралното училище в Стокхолм и често си разменят писма, Гарбо признава: „Не мога да направя това, което всички очакват от мен. Не съм подходяща да се омъжа за него – прекалено съм темпераментна, прекалено нервна и скоро мъжете, които се оженят за мен, ще открият, че… искаме различни неща от живота".
Грета Гарбо обича да пише писма и води активна кореспонденция със своите познати. Част от тях, предлагани на търгове по света, леко повдигат завесата на личния живот на актрисата, който тя много ревниво пази.
Грета Гарбо е смятана и за една от най-енигматичните знаменитости на Холивуд. В живота си тя прави всичко възможно, за да избягва медийното внимание и да стои далеч от фотообективите. Актрисата е интроверт, рядко се съгласява да разговаря с журналисти, никога не дава автографи и не отговаря на писма от фенове. Така си спечелва и прозвището "Скандинавският сфинкс". Не се появява и на церемониите за наградите "Оскар", дори когато е сред номинираните. Гарбо пет пъти е номинирана за престижния приз за актьорската си работа, но не взима нито една златна статуетка. През 1955 г. актрисата получава почетен "Оскар" за приноса си към киноиндустрията, но дори и тогава тя не се появява на сцената, за да получи отличието.
Сред известните й филми са "Любов" (1927), "Целувката"(1929), озвучените "Анна Кристи" (1930), "Гранд-хотел" (1932), "Кралица Кристина" (1934), "Анна Каренина" (1935), "Дамата с камелиите" (1937), "Жената с две лица" (1941).
За разлика от други звезди на Холивуд — като Мерилин Монро и Джеймс Дийн — Гарбо не умира млада, а се оттегля на върха на славата си. Взима това решение, когато е едва на 37 години. Тежко преживява, че "Жената с две лица" не привлича желаната аудитория.
Слагайки край на кинокариерата си, Грета Гарбо се опита да си върне спокойствието в личния живот и да се отдаде на самота. Тя получава многобройни предложения да се завърне на снимачната площадка, но не приема нито едно от тях. Иска да се отскубне от филмовата индустрия и от собствената си известност. Много рядко се появява публично, като се крие зад тъмни очила и шапки, приятели, включително и от Холивуд, я посещават в дома й.
Малко неща се знаят за личния живот на актрисата. Твърди се, че е имала любовни връзки както с мъже, така и с жени. Не се омъжва и няма деца. Смята се, че е била сред най-високо платените актриси на MGM в началото на миналия век.
Грета Гарбо умира в Ню Йорк на 15 април 1990 г. на 84-годишна възраст. Девет години по-късно, през юни 1999 г., урната с праха й е поставена в стокхолмско гробище - последен дом на родителите й.