Исканията на музикалните състави в БНР не са просия, а искане за достойнство, каза генералният директор на БНР Милен Митев пред СЕМ

Исканията на музикалните състави в БНР не са просия, а искане за достойнство, каза генералният директор на БНР Милен Митев пред Съвета за електронни медии (СЕМ) при представяне на отчета за дейността на Българското национално радио в периода ноември 2025 г. – април 2026 г.
След като представи документа, Митев и членовете на Управителния съвет отговориха на въпроси на членовете на СЕМ.Галина Георгиева от медийния регулатор благодари на Милен Митев и на членовете на Управителния съвет на БНР за представения подробен отчет на медията. Тя поздрави ръководството на БНР за домакинството на медийната среща на върха на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), която се състоя през април в София. Георгиева отбеляза като постижения на БНР създаването на специален сайт за изборите и обърна внимание на успешното провеждане на церемонията за Годишните музикални награди за нова българска поп и рок музика БНР Топ 20 в НДК.
Един от въпросите, които зададе Галина Георгиева, беше свързан със ситуацията около музикалните състави на БНР и с възможността за тяхната бъдеща концертна дейност. През март музикалните състави на БНР спряха концертната си дейност в знак на протест срещу ниските заплати.
Милен Митев каза, че това, което са поискали музикалните състави в БНР не е просия, а искане за достойнство. „Ние не искаме нищо повече от това да бъдем поставени в сходни условия с тези, по които работят другите музиканти в страната“, добави генералният директор на БНР.
Той отбеляза, че през последната година се е работило по законодателно решение, което да даде някакъв модел на финансиране на музикалните състави. По думите му в момента БНР получава една сума пари и може да прави с нея каквото си поиска, но „изборът дали да си отрежеш ръката или крака никога не е много добър.“
Едното предложение е музикалните състави да бъдат полуприравнени към останалите културни институти в страната в областта на сценичните изкуства и по този начин да могат да получават допълнително финансиране от Министерство на културата, базирано на техните приходи.
Другият обсъждан модел е музикантите да се обособят в самостоятелен културен институт по подобие на Държавния културен институт към Министерството на външните работи, който да бъде второстепенен разпоредител с бюджет към БНР и бюджетът на този институт да се определя изначално от Народното събрание и от Закона за държавния бюджет.
Според Милен Митев в близките месеци трябва да се избере най-подходящият вариант за музикалните състави на БНР, така че освен звукозаписна дейност да имат и концертна.
Генералният директор на БНР съобщи, че бюджетът на националното радио за 2025 г. е бил 33 800 000 евро, от които „32 200 000 евро са дадени за неща, без които не можем – заплати, осигуровки, такси за излъчване, ток, вода, парно, бензин, дневни, командировъчни, лицензи.“
Милен Митев изрази съжаление, че засега БНР не може да си позволи да реновира своето емблематично Първо студио в София, което по думите му може да се превърне в малка приятна концертна зала с капацитет до 300 души.
Генералният директор на БНР отбеляза пред СЕМ и че техниката е остаряла и служителите работят на стари компютри, като това има отражение върху ежедневната работа. Митев каза, че има проект за поставяне на фотоволтаична централа на покрива на двете сгради на БНР в София, който на този етап няма как да бъде реализиран, ако радиото не се договори за целево финансиране.
Генералният директор на БНР изтъкна, че са успели да климатизират някои от етажите в сградата на БНР, тъй като в предишни години се налагало част от служителите да работят дистанционно през летните месеци заради „нечовешката жега в работните помещения.“
Бюджетът за капиталови разходи не е актуализиран от 15 години, каза Митев и допълни, че от година на година става все по-трудно да се инвестира в каквото и да било и радиото започва да изглежда остаряло, тромаво и назадничаво.