Навършват се 160 години от рождението на Хасинто Бенавенте, който е сред най-значимите испански драматурзи от началото на ХХ век. Според енциклопедия „Британика“ творчеството на автора, който е носител на Нобеловата награда за литература за 1922 година, оказва силно влияние върху развитието на съвременната испанска драматургия. Той превръща наблюдението на обществото в комедия на характери, пише за него сайтът на Нобеловите награди.
Той обновява испанския театър, като заменя мелодраматичните сюжети и конвенционалните персонажи с по-реалистично изображение на обществото и човешките отношения. Използва театъра, за да представя социалните нрави и противоречията на своето време, а диалогът в пиесите му се отличава с естественост и остроумие, посочва енциклопедия „Британика“.
Хасинто Бенавенте наблюдава света с изключително ясни и проницателни очи и преценява видяното с бърз и гъвкав интелект. Така председателят на Нобеловия комитет на Шведската академия Пер Халстрьом описва Бенавенте в речта си при връчване на наградата му, цитиран от NobelPrize.org.
Хасинто Бенавенте-и-Мартинес е роден на 12 август 1866 г. в Мадрид, в семейството на известен педиатър, един от водещите за времето си лекари, оказал важна роля за развитието на педиатрията в Испания.
Хасинто учи право, но след смъртта на баща си прекъсва образованието си и благодарение на наследените средства пътува из Франция, Великобритания и Русия.
След завръщането си в Испания работи като редактор и автор за вестници и списания. NobelPrize.org отбелязва, че още с Cartas de mujeres („Писма на жени“), отпечатани през 1892–1893 година, той придобива известност като автор с блестящ стил. Cartas de mujeres е литературна творба, изградена под формата на писма, в които са представени женски гласове, чувства, любовни отношения и са отразени социални отношения. Испанското Министерство на културата отбелязва в сайта си, че още в това произведение се проявява интересът на автора към женската психология, който ще присъства в цялото му творчество.
Драматургичният си дебют Бенавенте прави през 1892 г. с Teatro fantástico („Фантастичен театър“) – сбор от кратки пиеси или сценки, а първите му значими успехи идват с El nido ajeno („Чуждо гнездо“, 1894) и Gente conocida („Висшето общество“, 1896) – сатира на мадридското общество, пише NobelPrize.org. Пиесите му обхващат различни обществени слоеве и съчетават сериозното и комичното, реалистичното и фантастичното. Той се утвърждава най-вече с комедиите на нравите и едноактните фарсове.
Сред най-известните му творби са La Gobernadora („Съпругата на губернатора“, 1901), Rosas de otoño („Есенни рози“, 1905), Señora ama („Господарката на дома“, 1908) и La Malquerida („Нежеланата“, 1913), която е сред психологическите му драми със селска тематика.
Los intereses creados („Връзките на интереса“, 1907) многократно е определяна като негов шедьовър и според NobelPrize.org е пиесата му, която най-често е поставяна на сцена.
Голямото признание идва след дълга театрална кариера. За Нобеловата награда за литература Бенавенте е номиниран през 1921 г. от 21 членове на Кралската испанска академия, като номинацията е подкрепена и от множество представители на испанските писателски, музикални и артистични среди, но тогава не получава наградата. Тя му бива дадена на следващата 1922 г., когато е номиниран от самия Нобелов комитет.
Отличието му е присъдено „за умението, с което продължава славната традиция на испанската драма“, отбелязва комитетът.
В речта си при връчването на наградата Пер Халстрьом подчертава, че Бенавенте не жертва правдоподобното изображение на живота заради театралния ефект. Според него драматургът се стреми да представя „богатството и подвижността на живота, играта на характерите и борбата между волите“ възможно най-близо до истината. Халстрьом определя централното значение на Бенавенте като свързано с неговите комедии и с умението му да превръща наблюдението на обществото в съвременна комедия на характерите, пише сайтът на наградите.
Бенавенте не присъства на Нобеловия банкет в Стокхолм. По данни на Encyclopedia.com по това време той е в Аржентина на турне с театрална трупа, като пътуването продължава към Чили и затова не може да приеме сам наградата си. По-рано същата година е починала майка му и той е искал да се справи с мъката си, откликвайки на поканата да се включи в това турне.
От името на драматурга на церемонията говори испанският посланик граф Де Тората, който определя отличието като чест не само за писателя, но и за цяла Испания и за всички страни, в които се говори испански. Преди него проф. Х. Г. Сьодербаум отбелязва шеговито, че Бенавенте е следвал буквално правилото, което драматургът е казвал, че почита в творчеството си – да остава извън полезрението на публиката, за да се виждат само неговите герои.
Хасинто Бенавенте умира в Мадрид на 14 юли 1954 г., след като оставя 172 публикувани произведения, повечето от които пиеси, посочва NobelPrize.
Encyclopedia of World Biography определя творчеството му като начало на модерния театър в Испания и подчертава, че той е доминиращ автор на испанската театрална сцена в продължение на половин век.
Името му обаче не принадлежи само на историята. През настоящата 2026 г. мадридският Teatro Español отново представя La Malquerida („Нежеланата“), като организира и дискусия за творчеството му. Хасинто Бенавенте е основополагащ автор за разбирането на Испания като страна, която в началото на ХХ век е жадувала за обновление, се посочва в сайта на театъра.